Той вършеше всичко на тъмно. Виждаше в тъмното. Тя чуваше дишането му в тъмното. Той беше една черна сянка.
Беше Сатаната.
— Помогни ми, Боже! — Отправи молбата си тя към счупения прозорец, към сивото небе отвъд него, към Господ отвъд небето, някъде там в своето небесно царство. — Моля те, Господи, помогни ми!
19
Скарпета чу в далечината грохота на мощен мотор.
Опита да се съсредоточи, докато шумът от мотора приближаваше, а после заобиколи сградата и се насочи към паркинга. Тя се замисли за Марино и се зачуди дали ще се наложи да го уволни. Не беше сигурна, че може да го направи.
Тъкмо обясняваше, че в дома на Лоръл Суифт е имало два телефона, като и двата са били откачени и са липсвали кабелите. Лоръл бил оставил мобилния си телефон в колата и казал, че не могъл да открие мобилния на брат си, така че нямало как да повика помощ. Паникьосал се, избягал от къщата и спрял една случайно минаваща кола. Върнал се в къщата едва когато дошла полицията, а дотогава пушката била изчезнала.
— Получих тази информация от доктор Бронсън — каза Скарпета. — Говорих с него няколко пъти, но за съжаление нямам по-голяма яснота относно подробностите.
— Телефонните кабели, появили ли са се въобще?
— Не знам — каза Скарпета, а не знаеше, защото Марино не беше я осведомил.
— Може Джони Суифт да ги е махнал, за да е сигурен, че никой няма да се обади за помощ, ако не умре веднага, ако приемем, че е самоубийство, разбира се — предложи Джо своя пореден творчески сценарий.
Скарпета не взе отношение, защото единственото, което знаеше за телефонните кабели, беше от доктор Бронсън, а той говореше малко неясно и някак несвързано.
— Нещо друго да липсва от къщата? Освен кабелите, телефона на умрелия и пушката. Като че ли това не стига.
— Ще трябва да питате Марино — отвърна Скарпета.
— Мисля, че вече е тук. Освен ако някой друг не кара мотор с двигател като на космическа совалка.
— Да ви призная, изненадан съм, че не са обвинили Лоръл в убийство — вметна Джо.
— Не можеш да обвиниш някого в убийство, ако не е изяснено как е причинена смъртта — отвърна Скарпета. — Този въпрос все още е висящ и няма достатъчно доказателства, които да наклонят везните към убийство, самоубийство или нещастен случай, макар че аз лично не виждам как може да е нещастен случай. Ако доктор Бронсън не успее да разреши въпроса задоволително за себе си, тогава ще впише начина на смърт като „неустановен“.
По килима в коридора се чуха тежки стъпки.
— Къде остана здравият разум? — намеси се отново Джо.
— Начинът на смърт не се определя от нечий здрав разум — отвърна Скарпета, като много й се искаше Джо да запазва тези нежелани коментари за себе си.
Вратата на заседателната зала се отвори и Пит Марино влезе с куфарче и кутия понички. Беше облечен, както обикновено, в черни дънки, черни кожени ботуши и черно кожено елече с емблемата на „Харли Дейвидсън“ на гърба. Той седна на обичайното си място до Скарпета, без въобще да я удостои с внимание, и плъзна кутията с понички по масата.
— Определено ми се ще да можехме да тестваме дрехите на братчето за следи от барут — каза Джо и се облегна назад, както правеше винаги, когато изказваше своите високоинтелигентни коментари, а това се случваше по-често от обикновено, когато Марино беше наоколо. — Да ги пуснем на мек рентген, на факситрон, на СЕМ/спектрометрия.
Марино изгледа Джо, като че ли искаше да го удари.
— Разбира се, възможно е да се получат следи и от други източници, не само от пушка. Водопроводни материали, батерии, автомобилни смазки, бои. Точно както се случи в моя лабораторен практикум миналия месец — продължи Джо, като се пресегна и взе една смачкана поничка, чиято шоколадова глазура беше почти цялата по кутията. — Знаеш ли какво се е случило с тях?
Той си облиза пръстите, докато гледаше през масата към Марино.
— Страхотен практикум наистина — каза Марино. Чудя се откъде ли си взел идеята.
— Имах предвид, знаеш ли какво се е случило с дрехите на брата му — каза Джо.
— Мисля, че гледаш твърде много измислени криминални шоута — отвърна Марино, а огромното му лице беше обърнато право към него. — Прекаляваш с кримките а ла Хари Потър на този твой огромен плосък телевизор. Мисля, че си съдебен патолог, или по-скоро на път да станеш, правист, учен, следовател, ченге, капитан Кърк и великденският заек взети заедно.
— Между другото, вчерашната възстановка пожъна огромен успех — каза Джо. — Жалко, че всички я пропуснахте.