— Е, каква е историята с дрехите, Пит? — попита Винс, обръщайки се към Марино. — Знаем ли с какво е бил облечен, когато е намерил трупа на брат си?
— По неговите думи, с нищо — отвърна Марино. — Той твърди, че е влязъл в кухнята, оставил покупките на плота и веднага отишъл в банята да се изпикае. Така твърди. После си взел душ, защото бил на работа в ресторанта вечерта, случайно погледнал през вратата и видял пушката на килима зад дивана. В този момент бил гол, поне така твърди.
— Абсолютни глупости — изкоментира Джо с пълна уста.
— Личното ми мнение е, че най-вероятно става въпрос за грабеж, при който нещо се е объркало — каза Марино. — Или нещо друго, което се е объркало. Богат лекар, може би се е забъркал с неподходящия човек. Някой да е виждал рокерското ми яке? Черно, с череп и кости на единия ръкав и американското знаме на другия.
— Къде беше с него за последен път?
— Съблякох го в хангара онзи ден, когато двамата с Луси правихме въздушни изпитания. Като се върнах, го нямаше.
— Не съм го виждал.
— И аз не съм.
— По дяволите! Беше скъпо. А и нашивките са по поръчка. Мамка му. Ако някой го е откраднал…
— Тук не се краде — обади се Джо.
— Така ли? А какво ще кажеш за кражбата на идеи? — попита го Марино, като го гледаше кръвнишки. — Което ми напомня — обърна се той към Скарпета — докато сме на темата за възстановките…
— Не сме на тази тема — каза тя.
— Дойдох тук тази сутрин, за да кажа няколко неща за тях.
— Ще ги кажеш друг път.
— Някои са наистина много добри, оставих папка на бюрото ти — каза й Марино. — Ще имаш интересна тема за размисъл през почивката. Особено ако те затрупа снегът там и се видим чак напролет.
Тя сдържа раздразнението си, стараеше се да го пази на едно тайно местенце. Той нарочно прекъсваше работните срещи и се държеше с нея така, както се беше държал преди повече от петнадесет години, когато тя беше новата шефка на Центъра по съдебна медицина във Вирджиния, една жена в свят, където жените не бяха добре дошли, една жена с вирнат нос, според Марино, защото беше дипломиран лекар и правист.
— Смятам, че от случая Суифт ще излезе страхотна възстановка — каза Джо. — Тестването за следи от барут, рентгеновата спектрометрия и другите данни дават основания за две различни версии. Да видим дали студентите ще се ориентират правилно. Обзалагам се, че никога не са чували за ефекта на билярдната топка.
— Не съм искал мнението на невежите — каза Марино, а после повиши глас и попита: — Някой да ме е чул да искам мнението на невежите?
— Е, знаеш какво мисля за твоето творческо въображение — обърна се Джо към него. — Честно казано, направо е, опасно.
— Не ми пука какво мислиш.
— Имаме късмет, че академията не е пред фалит. Това щеше да е едно доста скъпо споразумение — каза Джо, сякаш никога не му беше минавало през ума, че някой ден на Марино ще му прекипи и ще го размаже из стаята. — Голям късмет като се има предвид какво си направил.
Миналото лято при възстановка на Марино се беше получил инцидент, травмирал една от студентките. Тя напусна академията и заплаши, че ще я съди, но за щастие изчезна и повече никой не чу за нея. Скарпета и колегите й изпадаха в ужас само при мисълта Марино да участва в обучението, било то във възстановки, практикуми или дори лекции.
— Не си мисли, че при моите възстановки не се сещам за случилото се — продължи Джо.
— Възстановки ли? — озъби се Марино. — Имаш предвид всички онези идеи, които открадна от мен?
— Я да видим кой твърди, че гроздето е кисело. Нямам нужда да крада ничии идеи, най-малко твоите.
— Така ли било? Мислиш, че не разпознавам собствените си творения? Ти не знаеш достатъчно, за да подготвиш това, което аз правя, уважаеми доктор Еймъс, съдебен патолог.
— Стига вече — намеси се Скарпета. После по-силно: — Достатъчно.
— Имам една страхотна, за тяло, намерено уж при улична стрелба — продължи, — но когато изваждат куршума, по него има необичайни следи от нещо като решетка, защото всъщност жертвата е била застреляна през мрежа за прозорци, а тялото подхвърлено…
— Тази е моя! — извика Марино, като тресна с юмрук по масата.
20
Семинолът12 караше очукания бял пикап, пълен с кочани царевица, който беше паркиран малко встрани от бензиноколонките. Бор го наблюдаваше от известно време.
— Някакъв шибаняк ми е взел портфейла и телефона, сигурно докато съм бил под душа — нареждаше индианецът по монетния телефон, застанал с гръб към бензиностанцията и тежкотоварните камиони, които влизаха и излизаха от нея.