— Благодаря, че ми каза — отвърна Марино гневно, като ядосано ровеше в едната дисага на мотора, за да извади лепенките за гуми, и мислеше с яд за Джо Еймъс, като ставаше все по-ядосан с всяка мисъл.
— Сигурно ти се е забил някой пирон по пътя — изказа предположение Линк, като клекна до гумата да я огледа по-отблизо. — Не изглежда добре.
— Да си виждал някой да се навърта около мотора ми?
Къде, по дяволите, са ми лепенките?
— Тук съм цял ден, но не съм видял някой да се мотае около мотора ти. Страхотна машина, а? Колко? Хиляда и четиристотин кубика ли е? Аз имах „Спрингър“, докато един ден някакъв идиот наби спирачки пред мен и аз се приземих върху предния му капак. Започнах да работя на лехата към десет сутринта, а гумата вече беше спаднала.
Марино се върна мислено назад. Беше пристигнал тук между девет и петнадесет и девет и половина.
— С такава дупка гумата ще спадне много бързо, нямаше изобщо да мога да стигна дотук, а съм сигурен, че не беше спукана, когато спрях за понички — каза той. — Трябва да е станало след като съм паркирал тук.
— Не ми харесва намекът ти.
Марино пак се огледа, мислейки за Джо Еймъс. Ще го убие. Ако е пипал мотора му, мъртъв е.
— Не искам и да си го помислям дори — каза Линк. — Доста дръзко е да дойдеш тук посред бял ден и да направиш нещо такова. Ако така е станало де.
— Къде са, по дяволите? — изруга Марино, като претърсваше и другата дисага. — Имаш ли нещо да я залепим? Майната му — изруга той отново и спря с търсенето. — И без това сигурно нямаше да стане, дупката е твърде голяма, мамка му!
Налагаше се да смени гумата. В хангара имаше резервни.
— А да си мяркал Джо Еймъс? Да си виждал грозния му задник да се навърта дори на миля от тук?
— Не.
— А някой от студентите?
Студентите го мразеха. Всички до един.
— Не — отвърна Линк. — Бих забелязал, ако някой дойде на паркинга и започне да бърника по мотора ти или пък някоя от колите.
— Наистина ли никого не си видял? — не преставаше Марино, а после му хрумна, че може би Линк имаше нещо общо с това.
Вероятно нямаше и един човек в академията, който да харесва Марино. Сигурно половината свят му завиждаше за тунингования „Харли“. Поне доста хора го зяпаха или направо го следваха по бензиностанции и отбивки, за да го огледат по-добре.
— Ще трябва да го изтъркаляш до сервиза при хангара — каза Линк, — освен ако не искаш да го качиш на някое от ремаркетата, които Луси използва за новите си Rod модели.
Марино мислеше за порталите при официалния и задния вход на академията. Никой не можеше да влезе без кода за достъп. Трябва да е бил вътрешен човек. Той отново се замисли за Джо Еймъс и се сети за една важна подробност. Когато се беше появил тази сутрин, Джо вече седеше в заседателната зала и плещеше с голямата си уста.
25
Къщата с портокалов цвят и бял покрив беше построена по същото време, когато се беше родила и Скарпета — през петдесетте годи ни. Тя си представяше хората, които са живели тук, и усещаше липсата им, докато обхождаше задния двор.
Не можеше да престане да мисли за човека, представил се като Бор, за неясните му намеци по случая Суифт и за Крисчън Крисчън. Скарпета беше сигурна, че Бор всъщност е казал Кристин Крисчън. Джони беше мъртъв. Кристин изчезнала. Скарпета често се беше замисляла, че в южна Флорида има доста места, където можеш да изхвърлиш труп — мочурища, канали, езера и обширни иглолистни гори. Плътта бързо се разлагаше на субтропичния климат, насекомите си правеха пир, а дивите животни глозгаха костите и ги разнасяха навсякъде. Плътта не издържаше дълго във водата, а морската сол извличаше минералите от скелетите и ги разтваряше напълно.
Водата в канала зад къщата имаше цвета на съсирваща се кръв. По ръждивата застояла повърхност плуваха мъртви листа подобно отломки от експлозия. Кафяви и зелени кокосови орехи се показваха на повърхността като отсечени глави. Слънцето ту се скриваше, ту излизаше иззад събиращите се буреносни облаци, топлият въздух беше тежък и влажен, а вятърът духаше на силни пориви.
Детектив Уогнър предпочиташе да я наричат Реба. Тя беше привлекателна и твърде секси, с бронзов загар на кожата, изрусена до платинено разрошена коса и ясни сини очи. Не беше чак тъпа като галош. Дори изобщо не беше глупава, макар че се беше появила като мръсница, яхнала своя поръчков мотор, както се изрази Марино, който я нарече също и капан за навитаци, макар Скарпета да не беше много наясно какво точно означава това. Най-сигурното беше, че Реба няма опит, но поне се стараеше. Скарпета се колебаеше дали да й каже за анонимното обаждане, в което се споменава Кристин Крисчън.