Той натисна звънеца и се приготви да си покаже портфейла със значката, което не беше много честно, защото всъщност се беше оттеглил от полицията, никога не беше работил като полицай във Флорида и трябваше да предаде документите и пистолета си, когато напускаше последното полицейско управление, в което бе работил, онзи малък участък в Ричмънд, Вирджиния, където винаги се беше чувствал аутсайдер, пренебрегван и подценяван. Отново натисна звънеца, след което пак се опита да се свърже с госпожа Симистър по телефона.
Продължаваше да дава заето.
— Полиция! Има ли някого? — извика той силно и зачука по вратата.
28
На Скарпета й беше горещо в тъмния костюм, но нямаше какво да направи. Ако съблечеше сакото си, трябваше да го метне или закачи някъде, а тя не се разполагаше като у дома си на местопрестъпления, дори ако полицията не смяташе мястото за такова.
Още като влезе в къщата почти беше сигурна, че едната от сестрите страда от обсесивно-компулсивно разстройство. Прозорците, подът и мебелите бяха безупречно чисти и изрядно подредени. Килимчето беше идеално центрирано, а ресните му така добре подредени, сякаш бяха сресани. Тя погледна термостата на стената и си записа в бележника, че климатикът работи, а температурата в хола е двадесет и два градуса.
— Някой нагласявал ли е термостата? — попита тя. — Така ли е бил преди?
— Всичко е оставено както е било — отговори Реба, която беше в кухнята с криминолога от академията Лекс. — С изключение на печката. Жената, която дошла да търси Ев и Кристин, изключила котлона.
Скарпета си отбеляза, че в къщата няма алармена система.
Реба отвори хладилника.
— Мисля да наръся първо вратите на шкафа — каза тя на Лекс. — Така или иначе сме тук, може да наръсим всичко. Тук няма достатъчно храна за две подрастващи момчета — тази забележка беше отправена към Скарпета. — Изобщо няма много за ядене. Мисля, че са били вегетарианци.
Тя затвори вратата на хладилника.
— Прашецът ще съсипе растението — отбеляза Лекс.
— Е, както решиш.
— Знаем ли в колко часа са се прибрали от църква миналия четвъртък? Предполагаме, че са се прибрали — поправи се Скарпета.
— Службата е свършила в седем, Ев и Кристин са останали още малко да разговарят с хората. После са отишли в офиса на Ев за някаква среща. Офисът е много малък. И църквата е много малка. Помещението, където се провеждат службите, едва ли побира повече от петдесетина души, поне така ми се стори.
Реба излезе от кухнята и отиде в хола.
— Среща с кого и къде са били момчетата през това време? — попита Скарпета, като вдигна една възглавничка от дивана с флорален десен.
— Няколко от църковните деятелки са се събрали. Не знам как точно им се казва. Това са жените, които движат нещата в църквата, и доколкото разбрах, момчетата не са били на тази среща, не знам какво са правили, дивели са наоколо вероятно. После са си тръгнали с Ев и Кристин, към осем вечерта.
— В четвъртък вечерта винаги ли има такива срещи след службата?
— Така мисля. Редовните им служби са в петък вечер, затова се събират предната вечер. Има някаква връзка с разпети петък, когато Бог умрял заради нашите грехове. Те не казват „Исус“, само „Бог“ и вярват в греха и ада. Странна е тази църква, по-скоро е нещо като секта, ако питате мен. Сигурно използват змии21 и тем подобни.
Лекс сипа малко черен оксид върху лист хартия. Белият кухненски плот беше захабен, но чист и абсолютно празен. Тя потопи четката в прашеца и започна да го нанася по гладката повърхност с леки кръгови движения, които оставяха грапави саждиви петна там, където прашецът полепваше по мастните вещества или други латентни останки.
— Не открих портфейл или дамска чанта или нещо такова — съобщи Реба на Скарпета. — Което подсилва подозрението ми, че са избягали.
— Може да те отвлекат и да си вземеш чантата — отвърна Скарпета. — Хората ги отвличат с портфейлите им, ключовете, колите, децата им. Преди няколко години работих по едно отвличане, завършило с убийство, където на жертвата й било позволено да си вземе куфар с багаж.
— И аз знам за разни случаи, в които всичко е нагласено да изглежда уж като престъпление, а всъщност хората просто са духнали. Може би онова странно телефонно обаждане, за което ми казахте, е било от някой перко от църквата.