Знаменитата психиатърка беше предписала риталин хидрохлорид на Дейвид Лак. Според указанията той трябваше да взема десет милиграма от лекарството три пъти дневно, а нови сто таблетки са били сложени в шишенцето точно преди три седмици. Скарпета го отвори и изсипа зелените таблетки в ръката си. Бяха четиридесет и девет на брой. Ако Дейвид ги е взимал три седмици според предписаната доза, сега трябваше да са тридесет и седем. Предполага се, че беше изчезнал в четвъртък вечерта. Тоест преди пет дни, което ще рече петнадесет таблетки. Петнадесет плюс тридесет и седем беше петдесет и две. Почти колкото бяха. Ако Дейвид беше изчезнал по своя воля, защо си беше оставил лекарството? И защо котлонът е оставен да работи?
Тя върна таблетките в шишенцето и го запечата в пликче. После стигна до дъното на коридора, където се намираше единствената друга спалня, очевидно тази на сестрите. В нея имаше две легла, и двете застлани с яркозелени покривки. Тапетите и килима бяха зелени. Мебелите лакирани в зелено. Лампите и вентилаторът на тавана бяха зелени, а зелените драперии дръпнати така плътно, че в стаята не проникваше никаква дневна светлина. Лампата на нощното шкафче светеше и само нейната слаба светлина плюс тази от коридора осветяваха стаята.
Нямаше огледало или някакви произведения на изкуството, а върху скрина имаше само две снимки, поставени в рамки. На едната се виждаха две усмихнати момчета, които стояха на плажа по плувки на фона на залязващото слънце над океана, и двамата със сламеноруси коси. Приличаха на братя, единият малко по-голям от другия. А на втората снимка имаше две жени, които се подпираха на бастуни и примижаваха на силното слънце, заобиколени от огромно синьо небе. Зад тях се очертаваше причудливата форма на планина, чийто връх беше забулен в необикновен пласт облаци, които се вдигаха от скалите като плътна бяла пара. Едната от жените беше ниска и пълна, с дълга посивяла коса, прибрана назад, а другата по-висока и слаба, с много дълга чуплива черна коса, която отмахваше от лицето си заради вятъра.
Скарпета извади една лупа от чантата си и заразглежда снимките по-обстойно, като обърна най-голямо внимание на кожата и лицата на момчетата. После внимателно разгледа кожата и лицата и на жените като търсеше белези, татуировки, физически особености, бижута. Докато местеше лупата по чернокосата жена, забеляза, че кожата й има нездрав вид. Вероятно беше от светлината или от някакъв лосион за тен, но кожата й имаше леко жълтеникав оттенък, сякаш беше болна от жълтеница.
Скарпета отвори гардероба. Вътре имаше евтини ежедневни дрехи и обувки и малко по-стилни костюми, осми и дванадесети размер. Тя извади всички дрехи в бяло или мръсно бяло, провери ги за жълтеникави петна от пот и намери по мишниците на няколко блузи осми размер. Отново насочи вниманието си към снимката на жената с дълга тъмна коса и жълтеникава кожа, сети се за суровите зеленчуци в хладилника, за морковите, а после се замисли за доктор Мерил ин Селф.
В стаята нямаше никакви книги с изключение на една Библия върху нощното шкафче. Тя беше стара, с кафява кожена подвързия, отворена на Апокрифи. На слабата светлина от лампата се виждаха тънки страници, покафенели от дълги години употреба. Скарпета си сложи очилата за четене, приближи лупата и си записа, че Библията е отворена на книга Премъдрост Соломонова, а стих 25 от глава 12 е отбелязан с три малки хикса с молив.
Затова като на глупави деца за присмех им прати и наказание.22
Тя опита да се свърже с Марино по мобилния и веднага попадна на гласовата му поща. После дръпна драпериите да види дали плъзгащите се прозорци зад тях са заключени, и отново се опита да се свърже с него, при което му остави още едно съобщение веднага да й се обади. Беше започнало да вали и тежките капки дъжд падаха на плюски по водата в басейна и канала, а от насъбралите се гръмотевични облаци небето беше сиво като олово. Палмите се поклащаха неравномерно, а ниските, отрупани с розови и червени цветове хибискуси от двете страни на прозореца се люлееха на вятъра. Тя забеляза две ясно очертани петна по стъклото, които веднага разпозна, а после отиде при Реба и Лекс в пералното помещение, където двете проверяваха какво има в пералнята и сушилнята.
— В голямата спалня има една Библия — каза Скарпета. — Отворена е на Апокрифи, а една лампа свети на нощното шкафче.
Реба изглеждаше объркана.
— Въпросът ми е точно така ли е изглеждала стаята, когато е дошла жената от църквата? Точно така ли изглеждаше, когато сте я видели за пръв път?
— Когато влязох в спалнята, всичко изглеждаше наред. Спомням си, че завесите бяха дръпнати. Не видях Библия или нещо подобно и не си спомням да е светела лампа — отвърна Реба.