Може би не беше много разумно да продължи да дава подробности, но така се наслаждаваше на този разговор, че просто не можеше да го прекрати.
— Как се озоваха те при вас? — попита Скарпета.
— Ев Крисчън се свърза с мен, познаваше ме, разбира се, от предаванията, които водя.
— Сигурно често ви се случва. Хората ви слушат, а после искат да станат ваши пациенти.
— Така е, определено.
— Което означава, че отказвате на много хора, нали?
— Нямам друг избор.
— Тогава какво ви накара да приемете Дейвид, а вероятно и брат му?
Доктор Селф забеляза край басейна двама мъже с бели ризи, черни бейзболни шапки и слънчеви очила, които оглеждаха нейните цитрусови дървета и червените линии по стволовете им.
— Май имам неканени гости — каза тя с раздразнение.
— Моля?
— Онези проклети инспектори. Шоуто ми утре е точно по тази тема, новото ми шоу по телевизията. Е, сега вече наистина ще съм въоръжена и опасна в ефир. Вижте ги само как се разхождат из имота ми! Наистина трябва да затварям.
— Много е важно, доктор Селф. Не бих ви безпокоила, ако не се налагаше да…
— Страшно бързам, а сега и това. Тези идиоти пак са тук, вероятно за да убият хубавите ми дървета. Е, ще видим тази работа! Проклета да съм, ако позволя на банда дървосекачи да влязат в имота ми с триони и резачки. Ще видим — повтори тя заплашително. — Ако ви трябва още информация от мен, вземете си първо съдебна заповед или разрешение от пациента.
— Няма да е лесно да взема разрешение от изчезнал човек.
Доктор Селф затвори телефона и излезе навън в ясната гореща утрин, като решително се запъти към двамата мъже в бели ризи, на които сега видя фирмено лого — същото като на шапките им. На гърба на ризите с черни печатни букви пишеше: Отдел за услуги на гражданите към Министерство на земеделието, Флорида. Единият от инспекторите държеше органайзер в ръка и работеше нещо с него, докато другият говореше по мобилния си телефон.
— Извинете — каза доктор Селф войнствено, — с какво мога да ви услужа?
— Добро утро. Ние сме инспектори по цитрусите към Министерството на земеделието — отвърна мъжът с органайзера.
— Виждам кои сте — рече доктор Селф враждебно.
Всеки от тях носеше зелена служебна карта със снимка, но доктор Селф не си беше взела очилата и не можеше да прочете имената им.
— Позвънихме, но след като никой не отговори, решихме, че ви няма.
— И просто си влязохте и се разхождате из имота ми?
— Имаме право да влизаме в открити дворове и както казах, мислехме, че няма никой вкъщи. Натиснахме звънеца няколко пъти.
— Не мога да чуя звънеца от кабинета си — каза тя, като че ли те бяха виновни за това.
— Извинете ни. Но трябваше да проверим вашите дървета, а не знаехме, че колегите вече са били тук…
— Значи признавате, че и друг път сте влизали в имота ми неканени?
— Не точно ние. Искам да кажа, че ние не сме проверявали вашите дървета досега, но явно някой го е направил. Макар че не е отбелязано — рече инспекторът с органайзера.
— Госпожо, вие ли боядисахте тези дървета?
Доктор Селф погледна озадачено линиите по стволовете на дърветата.
— Защо да го правя? Реших, че вие сте ги боядисали.
— Не, госпожо. Така си бяха. Не сте ли ги забелязала досега?
— Разбира се, че съм ги забелязала.
— Извинете за въпроса, но кога ги забелязахте?
— Преди няколко дни. Не мога да кажа точно.
— Тези линии означават, че вашите дървета са заразени с цитрусова мана и трябва да се унищожат. Заразени са от години.
— Години ли?
— Би трябвало отдавна да са унищожени — обясни другият инспектор.
— Не разбирам за какво говорите.
— Спряхме да маркираме дърветата с червена боя преди няколко години. Сега използваме оранжева лента. Някой е маркирал вашите дървета за изкореняване, но май после са ги пропуснали. Не разбирам как е възможно, но тези дървета имат симптоми на заразени.
— Не и със стара мана, не. Нищо не разбирам.
— Госпожо, не получихте ли едно писмо, зелено писмо, с което ви уведомяваме, че вашите дървета имат симптоми на цитрусова мана и трябва да се обадите на съответния телефон? Никой ли не ви е показал протокол от пробите?
— Нямам ни най-малка представа за какво говорите — отвърна доктор Селф и се сети за анонимното телефонно обаждане предната вечер, веднага след като Марино си тръгна. — Наистина ли дърветата ми имат симптоми на заразени?