— Пускам ги след пет — каза той на микрофона.
Зад стъклото черната фигура на Луси върху лъскавия черен мотор летеше плавно, почти безшумно. Марино забеляза приготвения пистолет в дясната й ръка, която тя държеше свита в лакътя към тялото, за да не го изтръгне силният вятър. Отброи секундите заедно с дигиталния часовник, монтиран на командния пулт, и на петата натисна бутона за Втора зона. От източната страна на трасето заизскачаха малки кръгли метални мишени и бързо лягаха обратно със силен металически звук, когато куршумите от четиридесеткалибровия пистолет се забиваха в тях. Луси никога не пропускаше. Когато я гледаше човек, изглеждаше толкова лесно.
— Пускай за далекобойна — чу той ясно гласа й в слушалката.
— По посока на вятъра ли?
— Да.
Стъпките му отекваха ясно по коридора, докато вървеше бързо и развълнувано към стаята. Шумът от ботушите му по стария дървен под сякаш отразяваше какво чувства в момента и той стисна по-здраво пушката. Носеше и кутията за обувки, в която бяха аерографът, червената боя и шаблонът.
Беше подготвен.
— Сега вече ще кажеш, че съжаляваш — рече на глас, докато вървеше към отворената врата в дъното на коридора. — Сега ще си получиш заслуженото.
Влезе в стаята, изпълнена със зловоние. То беше като стена, в която се блъсна, щом мина през вратата, беше по-силно, отколкото при ямата. В затвореното помещение въздухът не се движеше и зловонието нямаше как да се разнесе. Той пристъпи прага и спря като ударен от гръм.
Не, това не можеше да е истина.
Как е възможно Бог да допусне това да се случи!
Той чу Бог по коридора, а после тя се плъзна през вратата и поклати глава.
— Подготвих се! — изкрещя той.
Бог погледна към висящото тяло, към онази, която си отиде ненаказана, и поклати глава. Бор беше виновен, не беше го предвидил, трябваше да се погрижи това да не може да се случи.
Тя не каза, че съжалява, а всички останали го правеха в крайна сметка, когато цевта беше в устата им, говореха около нея, опитваха се с всички сили да кажат „Съжалявам. Моля ви. Съжалявам.“
Бог изчезна от вратата, оставяйки го сам с неговата грешка и розовата маратонка на момиченцето върху мръсния матрак. Той усети как гневът се надига в него, започна да се тресе от ярост, толкова силна, че не знаеше какво да прави с нея.
Накрая зарева като ранено животно и тръгна към нея по мръсния под, лепкав и хлъзгав от пикнята и лайната й, а като стигна до нейното безжизнено отвратително голо тяло, започна да го рита с все сила. Тя помръдваше при всеки ритник. Полюляваше се на въжето, с глава, клюмнала към лявото ухо, с изплезен език, сякаш му се подиграваше, и посиняло лице, сякаш му викаше. Тялото беше отпуснато върху коленете на матрака, главата наведена, сякаш се молеше на своя Бог, вързаните й ръце бяха опнати нагоре, а дланите хванати една в друга, сякаш празнуваше победа.
„Да! Да!“ — крещеше тя от въжето и се полюляваше победоносно, а малката розова обувка лежеше на матрака до нея.
— Млъкни! — изрева той.
Риташе и риташе, и риташе с огромните си ботуши, докато краката го заболяха и повече не можеше да рита.
После я удряше и удряше и удряше с приклада на пушката, докато ръцете го заболяха и повече не можеше да удря.
44
Марино чакаше да активира поредица от мишени с човешка форма, които щяха да изскочат иззад храсти, една ограда и едно дърво по главната крива, или „Кривата на мъртвеца“, както Луси я наричаше.
Той погледна оранжевия ветропоказател на централното поле, за да се увери, че вятърът все още е от изток и духа със скорост около пет възела. Видя как Луси прибра с дясната си ръка пистолета в кобура и се пресегна назад към доста голямата кожена дисага, докато взимаше плавно, с постоянна скорост от сто километра в час, завоя за насрещен вятър и навлезе в правата по посока на вятъра.
С едно плавно движение извади деветмилиметрова карабина „Берета Сх4 Стром“.
— Пускам ги след пет — каза той.
Изработена от матиран черен полимер, със същия телескопичен приклад като на картечния пистолет „Узи“, карабината „Сторм“ беше страстта на Луси. Тя тежеше по-малко от три килограма, имаше ръкохватка като на пистолет, което я правеше лесна за боравене, и беше пригодена за стрелба от ляво или дясно рамо. С една дума, това оръжие не беше за аматьори и когато Марино активира Трета зона, Луси влезе в стихията си, месинговите гилзи проблясваха на слънцето и се сипеха зад нея. Тя уби всички по „Кривата на мъртвеца“ повече от веднъж. Марино преброи петнадесет изстреляни патрона. Всички мишени бяха повалени, а й оставаше още един патрон.