Той се замисли за жената на име Стиви. Замисли се за срещата на Луси с тази жена вечерта. Номерът с 617, който Стиви беше дала на Луси, принадлежеше на някакъв тип от Конкорд, Масачузетс, някой си Дъг. Той твърдеше, че преди няколко дни си загубил телефона в един бар в Провинстаун. Каза също, че още не бил спрял номера, защото явно някаква жена го е намерила, обадила се на един от номерата в него, попаднала на приятел на Дъг, който й дал домашния му телефон. Тя се обадила на Дъг вкъщи и му казала, че ще му изпрати телефона по пощата.
Досега не беше го направила.
Хитър номер, помисли си Марино. Ако намериш или откраднеш нечий телефон и се обадиш на собственика, че ще му го върнеш, може би той няма да деактивира веднага номера и можеш да ползваш телефона известно време, докато потърпевшият се усети. Това, което озадачаваше Марино, беше защо тая Стиви си беше направила целия този труд. Ако не е искала да има сметка при някой от мобилните оператори, защо просто не си е купила предплатена карта?
Която и да е тази Стиви, не й беше чиста работата. Напоследък Луси живееше твърде близо до ръба и това продължаваше вече около година. Промени се. Беше станала невнимателна и безразлична и на моменти Марино се питаше дали пък не се опитва да се нарани, да се нарани жестоко.
— Зад теб излиза още една кола — съобщи й той. — Свършено е с теб.
— Презаредих.
— Не е възможно — отвърна той, като не вярваше на ушите си.
Беше успяла да извади празния магазин и да сложи нов, без той да забележи.
Луси спря мотора под контролната кула. Марино остави слушалките на пулта и докато слезе по дървените стълби, тя си беше свалила шлема и ръкавиците и тъкмо разкопчаваше якето.
— Как го направи?
— С измама.
— Знаех си.
Той примижаше на слънцето и се питаше къде, по дяволите, си беше оставил слънчевите очила. Напоследък доста неща му се губеха.
— Имах допълнителен магазин тук — каза тя, като потупа един от джобовете си.
— Аха. Но в реалния живот сигурно няма да имаш, така че, вярно, измамила си.
— Оцелелият пише правилата.
— Какво реши за „Z–Rod“, да ги направим всичките „Z–Rod“? — попита той, като знаеше нейното мнение по въпроса, но се надяваше да е размислила.
Нямаше смисъл да се увеличава обемът на двигателя с около тринадесет процента, който и без това вече беше увеличен от 1150 сс на 1318 сс, а конските сили от 120 на 170, така че мотоциклетът да вдига над 220 километра в час за 9,4 секунди. Колкото по-лек беше моторът, толкова по-добри щяха да са параметрите му, но това би означавало да заменят кожената седалка и задния калник с лят стъклопласт и да се лишат от дисагите, а това не беше много уместно. Надяваше се Луси да се е отказала да осакати новата им флота от мотори за специални операции. Надяваше се, че поне веднъж ще се задоволи с това, което има.
— Непрактично и ненужно — каза тя и той искрено се изненада. — Един Z–Rod двигател издържа петнайсетина хиляди километра, така че представи си какви проблеми ще имаме с поддръжката, а и като ги оголим толкова, ще бият много на очи. Да не говорим колко по-шумни ще станат заради по-големия приток на въздух.
— Сега пък какво! — изропта той с въздишка, когато телефонът му звънна. — Да — каза рязко.
Слуша известно време и затвори телефона с коментара „Мамка му!“, а после се обърна към Луси:
— Започват обработката на комбито. Можеш ли да почнеш в къщата на Симистър без мен?
— Не се безпокой. Ще кажа на Лекс да ме посрещне.
Луси откопча от колана си една двупосочна радиостанция и я включи:
— Нула–нула–едно до конюшнята.
— Какво мога да направя за вас, нула–нула–едно?
— Подгответе коня ми. Ще я извеждам на разходка.
— Трябва ли й по-голям запас под седлото?
— Няма нужда, и така си е добре.
— Радвам се да го чуя. Отивам.
— Ще тръгнем за Саут Бийч към девет — каза тя на Марино. — Ще се видим там.
— Може би е по-добре да тръгнем заедно. — Той я гледаше и се опитваше да отгатне какво става в ума й.
Никога не можеше, не и в нейния ум. Ако беше съвсем малко по-сложна, щеше да му трябва преводач.
— Не можем да рискуваме тя да ни види в една и съща кола — каза Луси, като събличаше якето и се оплакваше, че ръкавите са като китайски белезници.