— Нищо чудно, маната се разпространява като чума. Ако тук има заразени дървета, вероятно много от дърветата в района също са заразени. Аз съм Реба Уогнър, между другото. Сигурно сте чувала за мен от Пит Марино.
Луси я погледна право в очите и каза:
— И какво мислите, че съм чула, ако е говорил за вас?
— Колко са слаби интелектуалните ми способности.
— Слаби интелектуални способности е фраза, която би развалила речника му. Най-вероятно е казал „тъпа“.
— Ето, вече знаете.
— Хайде да влезем вътре. — И Луси ги поведе към входната врата. — Да видим какво сте пропуснали първия път — обърна се тя към Реба, — след като сте с толкова слаби интелектуални способности.
— Майтапи се — каза Лекс на Реба, като вдигна от земята черното куфарче, което беше оставила до вратата. — Преди да направим каквото и да било, искам да потвърдиш, че къщата е била запечатана, след като сте приключили тук.
— Разбира се. Лично се погрижих. Всички врати и прозорци.
— А алармената система?
— Ще се изненадате да узнаете колко много хора тук нямат аларма.
Луси забеляза по прозорците стикери на една охранителна фирма и каза:
— Но се е притеснявала. Вероятно не е можела да си позволи истинска охранителна система, но е искала да сплаши евентуалните злосторници.
— Проблемът е, че злосторниците знаят този номер — отвърна Реба. — Стикери по прозорците и табели в цветните лехи. И най-обикновеният крадец е един поглед ще разбере, че тази къща няма алармена система. Че който живее в нея или не може да си я позволи, или е твърде стар, за да си прави труда.
— Много от възрастните хора наистина не си правят труда — рече Луси. — Но най-честата причина е, че си забравят кодовете. Говоря сериозно.
Реба отвори вратата и застоялият въздух ги лъхна в лицата, сякаш животът от тази къща отдавна си беше отишъл. Тя се пресегна и запали осветлението.
— Какво е обработено досега? — попита Лекс, като гледаше мраморния под.
— Нищо, освен в спалнята.
— Добре, нека останем тук за момент и да видим е какво разполагаме — каза Луси. — Знаем две неща. Първо, убиецът е успял да влезе без взлом. И второ, след като я е застрелял, е успял да излезе. Дали отново през вратата? — обърна се тя към Реба.
— Така мисля. Всичките прозорци са с жалузи. Не можеш да се покатериш през тях, освен ако не си Гамби26.
— Тогава да започнем да пръскаме от тази врата и да вървим към спалнята, където е била убита — каза Луси. — А после ще направим същото и с останалите врати. На триъгълник.
— Което ще рече тази врата, вратата на кухнята и плъзгащите се врати, през които се излиза от трапезарията на верандата, а и плъзгащата се врата на самата веранда — уточни Реба. — И двете плъзгащи врати са били отключени, когато Пит е дошъл, поне така каза.
Тя влезе в антрето, последвана от Луси и Лекс. Затвориха вратата.
— Има ли някаква друга информация за инспектора, който сте забелязали с доктор Скарпета по времето на убийството? — попита Луси, която на работното място никога не наричаше Скарпета своя леля.
— Открих няколко неща. Първо, те работят по двойки. А този, когото видяхме, беше сам.
— Откъде знаете, че партньорът му просто не се е виждал, може да е бил в предния двор например.
— Не знаем. Но ние видяхме само един човек. Освен това, според справката този ден изобщо не са били насрочени инспекции в района. Още нещо, той използваше плодоберачка, нали се сещате, един дълъг прът с кошничка или нещо подобно накрая, за бране на високи плодове. Доколкото разбрах, инспекторите изобщо не използват такива неща.
— Че за какво им е? — попита Луси реторично.
— Той я разглоби и я прибра в голям черен сак.
— Питам се, какво ли още е имало в сака — обади се Лекс.
— Например пушка — изказа предположение Реба.
— Да не прибързваме със заключенията — отвърна Луси.
— Ако питате мен, някой просто ни се подиграва — добави Реба. — Аз ясно се виждам от другата страна на водата. Полицай. Заедно с мен е доктор Скарпета и очевидно ние търсим нещо, разследваме, а той ни гледа отсреща, преструвайки се, че инспектира дърветата.
— Възможно е, но не може да сме сигурни — отвърна Луси. — Да не прибързваме със заключенията.
Лекс клекна над хладния мраморен под и отвори куфарчето. Спуснаха всички щори в къщата и си сложиха защитните облекла, а после Луси нагласи статива с апарата и кабелния дистанционен спусък, докато Лекс забърка луминола и го преля в черна бутилка с пулверизатор. Заснеха площта точно до входната врата, след което изгасиха светлината и късметът им се усмихна още първия път.