Криминолозите събираха веществени доказателства от гумите, като използваха четки, за да изронят кал и боклуци от междуграйферното пространство върху бял лист хартия, който после сгъваха и запечатваха с яркожълто тиксо. Красива млада криминоложка обясни на Реба, че не използват метални кутии за доказателствата, защото като ги прекарат през СЕМ…
„През какво?“
„Сканиращ електронен микроскоп със система за рьонтгенова енергийно дисперсионна спектроскопия.“
После красивата криминоложка й дообясни, че ако изследваш улики, които са били в метална кутия, и пробите се окажат положителни за желязо или алуминий, няма начин да разбереш дали тези частици не са от самата кутия.
Това беше добър довод, за който Реба никога не би се сетила сама. Както не би се сетила и за повечето от нещата, които правеха тук. Беше неопитна и се чувстваше глупаво. Тя се оттегли на една страна и се замисли за думите на Марино, че не бива да работи нищо сама, спомни си изражението на лицето му и гласа му, когато го каза. Реба огледа обстановката около себе си: ремаркето, другите хидравлични платформи и маси с фотографско оборудване, куфарчетата с ултравиолетови лампи, кутиите с дактилоскопичен прашец и четките, апаратите за изсмукване на улики, защитните облекла, тубите с цианоакрилат и огромните черни куфарчета с комплекти за обработка на местопрестъпления. В далечната страна на хангара имаше дори изпитателна стойка и човешки макети за тестване на удар. Тя отново чу гласа на Марино, чу го ясно, сякаш беше до нея.
„Не е като по телевизията.“
Нямаше право да й говори така.
„Най-добре ще е да напуснеш детективския отдел.“
Отново чу гласа му, този път наистина, стресна се и се обърна.
Марино вървеше към комбито с чаша кафе в ръка и мина покрай нея, сякаш не съществуваше.
— Нещо ново? — обърна се той към красивата криминоложка, която тъкмо залепваше един сгънат лист хартия.
После започна да оглежда колата върху платформата, сякаш Реба беше просто една сянка на стената.
— Може да се окаже, че има кръв вътре — отговори му криминоложката. — Нещо, което реагира на луминол.
— Отидох за едно кафе и виж какво съм пропуснал. А отпечатъци?
— Още не сме я отваряли. Тъкмо се канех да го направя.
Красивата криминоложка имаше дълга и лъскава тъмнокестенява коса, която напомняше на Реба за грива на кестеняв кон. Имаше и хубава идеално гладка кожа. Реба би дала всичко за такава кожа, гладка и бяла, а не загоряла като нейната от годините, прекарани под слънцето на Флорида. Но вече нямаше връщане назад, а сбръчканата кожа изглеждаше още по-зле, ако е светла, затова тя продължаваше да се пече. Отново погледна хубавата бяла кожа на красивата криминоложка и младото и тяло и едва не заплака.
Холът беше с под от чамово дюшеме, махагонови врати и мраморна камина, готова за запалване. Бентън клекна пред нея, драсна клечка кибрит и струйки дим се вдигнаха към комина.
— Джони Суифт завърши Харвардското медицинско училище, специализира в „Мас Дженерал“ и изкара аспирантура към факултета по неврология към „Маклийн“ — каза той, стана и се върна на дивана. — Преди няколко години започна практика в Станфорд, но имаше кабинет и в Маями. Насочихме Луси към Джони, защото той беше добре известен в „Маклийн“, беше превъзходен специалист и можеше да я поеме. Той беше нейният лекар, а мисля, че станаха и добри приятели.
— Трябвало е да ми каже — рече Скарпета, като все още не разбираше. — Разследваме неговия случай, а тя премълчава всичко това? — Беше започнала да се повтаря. — Може да е бил убит, а тя мълчи?
— Той беше потенциален самоубиец, Кей. Не казвам, че не е бил убит, но докато учеше в Харвард, започна да страда от промени в настроението, посещаваше „Маклийн“ за консултации, поставиха му диагноза биполярно разстройство и му назначиха литий, за да контролира състоянието си. Както казах, беше добре известен в „Маклийн“.
— Не е нужно да ми повтаряш колко добър и състрадателен лекар е бил той, а не просто случаен избор.
— Той беше много повече от добър и със сигурност не беше случаен избор.
— В момента разследваме неговия случай, доста съмнителен случай — повтори тя. — А Луси не можа да бъде честна с мен и да ми каже истината. При това положение как би могла да бъде обективна?
Бентън отпиваше от своето уиски и гледаше огъня, а отблясъците от пламъка играеха по лицето му.
— Не мисля, че това е от значение. Неговата смърт няма нищо общо с нея, Кей.
— Не съм сигурна — отвърна тя.
47
Реба наблюдаваше как Марино не сваля очи от красивата криминоложка, която остави своята четка на чист бял лист хартия и отвори шофьорската врата на колата.