— Страхотно. И с какво друго разполагаме, освен статията във вестника и разказа на репортера?
— Току-що говорих по телефона със Суарес, шефа на полицията в Хийлдсбърг. Тогава не е бил там. Прехвърлили го от Феър Оукс преди девет години, година след като участъкът в Хийлдсбърг бил преместен на ново място, и дори не е чувал за случая „Харпър“.
Блейк изгледа Хънтър.
— Чакай малко. Защо ще ходиш в Хийлдсбърг? Материалите за убийства се съхраняват в Окръжната прокуратура на Сонома в…
— Санта Роза. Звъних и на тях. — Посочи часовника си. — Вече бяха затворили. Нямаше с кого да говоря. Но ако материалите не са в базата-данни на калифорнийската полиция, това означава, че или прокуратурата в Сонома ги няма, или че са струпани в някоя прашна стая и чакат да бъдат дигитализирани. Искам да видя снимките от местопрестъплението и докладите от аутопсиите, ако успея да ги открия, но досиетата на полицията и прокуратурата няма да помогнат много. Те ще описват случилото се с малко повече подробности от Стивън Андерсън. Това е семейно убийство и самоубийство, капитане. Случаят е заведен и приключен. Няма показания на свидетели, нито доклади от разследване, ако изобщо е имало такова. Не е имало какво да разследват. Жена спи с чужд мъж, съпругът ревнува, губи контрол… и любовникът и цялото семейство плаща най-високата цена. Случаят е приключен. Имаме много такива произшествия в страната.
Капитан Блейк се облегна назад.
— И ти искаш да говориш с някого, който свързан със случая?
Робърт кимна.
— Тогавашният шеф на полицията се е пенсионирал преди седем години, но още живее в Хийлдсбърг. Някъде близо до езерото Сонома. Не искам да говорим по телефона.
Барбара видя, че в очите му блесна нещо.
— Казвай, Робърт. Какво си наумил? Смяташ, че убиецът е от Хийлдсбърг?
Той най-после седна на единия стол пред бюрото.
— Мислиш, че убиецът е бил там и е видял местопрестъплението? — Тя се втренчи в него. — Травма?
— Да.
— Имаш предвид… травма от шок, причинен от видяното?
— Да. — Робърт прокара пръсти по лявото си рамо и напипа белега от куршум на трицепса си. — Сходствата между трагедията в Хийлдсбърг преди двайсет години и случващото се днес тук са твърде големи, за да бъдат случайно съвпадение.
Капитанът не каза нищо.
— Начинът, по който Рей Харпър е убил семейството си… и любовника на жена си… Дори опитни детективи от отдел „Убийства“ от голям град биха се затруднили с такова местопрестъпление, да не говорим за полицейски участък в малък град, чиято представа за тежко престъпление вероятно е неправилно пресичане.
Блейк започна да си играе с обицата си.
— Но ако полицаите от Хийлдсбърг са си свършили работата както трябва, тогава малцина са имали достъп до местопрестъплението, само следователи и съдебният лекар.
Хънтър кимна.
— Затова искам да говоря с тогавашния шеф на полицията и се надявам да намеря дневника на местопрестъплението. Трябва да разберем къде е всеки, който е имал достъп до него в онзи ден.
Барбара продължи да гледа Робърт, докато умът й търсеше отговори.
— Възможно ли е да възникне такава травма само като видиш местопрестъпление?
Хънтър се замисли.
— Зависи колко уязвим психически е човекът в момента. Но да, силно обезпокоителните снимки лесно може да отключат нещо в съзнанието.
— Но не всички убийци са като онзи в Хийлдсбърг. Жертвите тук не са завързвани. И думите, които той е написал, не са съвсем същите.
— Това не е необичайно, капитане. Травмата може да бъде като голяма картина, която пробягва пред очите ти. Не всеки си спомня точните детайли. Адаптацията е също и главна последица от престъпления, произлизащи от травма в миналото. Именно това прави той.
Блейк затвори очи и бавно поклати глава.
— Има и още нещо, капитане — добави Робърт и стана. — Емили Харпър, жената, която е била зашита и убита в Хийлдсбърг преди двайсет години, е била учителка.
— Да, знам, каза ми. Е, и?
Той спря пред вратата.
— Преподавала е изобразително изкуство и музика.
89.
Робърт се поколеба дали да не отиде с кола до Хийлдсбърг, но дори да нямаше никакво движение, щеше да му отнеме най-малко седем часа да измине седемстотинте километра дотам. Изключено беше да прекара петнайсет часа на пътя.