Вторият фотос показваше в едър план думите, написани на стената — ТОЙ Е В ТЕБ. Рей Харпър ги беше написал с кръв. На третата снимка се виждаха шевовете на тялото й. Слабините и вътрешната страна на бедрата й бяха изцапани с кръв, процедила се през раните от иглата. Китките и глезените й бяха завързани за леглото, което беше повдигнато в горния край и подпряно на стената, така че жертвата да бъде изправена и да гледа към стаята.
Робърт разгледа следващата фотография — тяло на мъж, което лежеше на пода пред леглото и мъртвата жена. Главата и по-голямата част от врата липсваха. Двуцевната пушка беше паднала върху торса му и отчасти в огромна локва кръв. Ръцете му бяха на приклада. Съдейки по пораженията на главата, Хънтър разбра, че човекът е изстрелял едновременно и двата патрона и че е сложил дулата под брадичката си.
Прелисти набързо останалите снимки и прочете докладите от разследването и аутопсиите. Стигна до последната страница в папката и най-после намери онова, което търсеше — дневника на местопрестъплението. Дотам бяха имали пряк достъп осем души — окръжният съдебен лекар, криминалист-следовател, шерифът и двамата му заместници, шефът на полицията Купър и двама полицаи от Хийлдсбърг.
— Полицаите Перес и Кимбъл още ли работят? — попита.
Суарес почеса тънкия белег под брадичката си.
— Перес се пенсионира преди четири години. Живее на моята улица. Синът му е пожарникар. Кимбъл почина преди няколко години. Ракът на панкреаса спечели битката.
— Съжалявам. — Робърт отново насочи вниманието си към дневника. — Познавате ли заместниците на шерифа, Питър Едмъндс и Джоузеф Хейл?
Суарес кимна.
— Разбира се, но те вече не са заместници на шерифа. Питър Едмъндс е капитан в Оперативния отдел, а Джоузеф Хейл е помощник-шериф в отдел „Прилагане на законодателството по спорни въпроси“. Двамата живеят в Санта Роза. Прекрасни хора.
Хънтър потърка очи. Съдебният лекар, криминалистът следовател, шерифът и Купър вече бяха на повече от шейсет и пет години. Не беше невъзможно, но имаше много малка вероятност някой от тях да е станал сериен убиец на стари години. Всички, присъствали на местопрестъплението, бяха споменати, освен ако някой не беше вписан. Но в такъв случай нямаше как да разбере кой друг е видял местопрестъплението. Той инстинктивно запрелиства докладите и снимките и изведнъж се намръщи. Нещо привлече погледа му. Върна се на фотосите и внимателно се вгледа в тях. Щом стигна до последния, отново прегледа всички материали.
— Това ли е всичко по случая или в архивите има още някоя папка?
— Това е всичко — отвърна Суарес. — Няма друго.
— Сигурен ли сте?
Шефът на полицията повдигна вежди.
— Да, сигурен съм. Вече ви казах, че пет часа търсихме тази папка. Преровихме всички кутии и, повярвайте, не бяха малко. Защо питате?
Хънтър затвори папката на коленете си.
— Защото липсва нещо.
91.
Пътуването до дома на Купър, бившия началник на полицията в Хийлдсбърг, отне на Робърт по-малко от петнайсет минути.
Той слезе от колата и докато затваряше вратата, на верандата на къщата излезе жена — на шейсет и пет години, слаба, но не и мършава. Носеше семпла синя рокля и престилка с джоб. Имаше продълговато лице и прошарена права коса, дълга до раменете.
— Добро утро — усмихна се тя. Гласът й беше малко дрезгав, сякаш бе настинала. — Вие сигурно сте детективът от Лос Анджелис, за когото Том спомена.
— Сините й очи се спряха на лицето на Хънтър. Бяха нежни като гласа й.
— Да, госпожо — отвърна той и се приближи до нея. Показа документите си и тя ги прегледа внимателно като опитен професионалист.
— Казвам се Мери. — Жената протегна ръка. — Съпругата на Том.
— Приятно ми е да се запознаем, госпожо.
Те си стиснаха ръцете и Хънтър се изненада колко много сила е събрана в малката й ръка.
— Том лови риба на езерото. — Тя поклати глава в знак на шеговито неодобрение. — Все лови риба — засмя се жената. — Е, поне си намира работа, иначе ще кове нещо в къщата по цял ден.
Робърт се усмихна учтиво.