94.
Гарсия стоеше срещу неоправеното легло в стаята и гледаше бъркотията от дрехи и вещи на пода.
Марк Стратън, приятелят на Джесика Блек, беше прекъснал предварителното турне и се бе върнал в Лос Анджелис рано сутринта. Карлос го беше придружил до моргата, за да разпознае трупа на Джесика.
Колкото и да е силен някой физически и психически, защитните му сили го напускат, когато види любимия си човек да лежи гол върху студена метална маса в морга. Въпреки че конците бяха извадени, лицето на Джесика беше застинало в изражение на ужас и болка. Не беше необходимо Марк да пита дали е страдала.
Коленете му се огънаха, след като стоя в помещението само няколко секунди, но Гарсия успя да го хване, преди да се свлече на пода.
Хънтър беше казал на Марк по телефона, че Джесика вероятно е отвлечена от апартамента им. Обясни, че е много важно полицаите и екипът криминалисти да го огледат колкото е възможно по-скоро, и го предупреди да не пипа нищо. Ала не стана точно така.
Откакто бе разговарял с Хънтър по телефона късно вчера, Марк не беше престанал да трепери. Непрекъснато звънеше на домашния и мобилния телефон на Джесика и оставяше съобщение след съобщение. Не можеше да разсъждава трезво. Чувствата надделяха и той превъртя. От гняв и отчаяние изпочупи всичко в хотелската си стая.
Без да знаят какво се е случило, останалите от групата трябваше да разбият вратата и да го укротят. Мениджърът на турнето организира нещата и му уреди билет за самолета до Лос Анджелис. Дотогава Марк вече беше мъртвопиян и на летището не му позволиха да се качи на самолета.
— Правила на авиацията — обясни младата жена на гишето на авиолинията. — Той е прекалено пиян, за да лети. Съжалявам.
Това беше последният полет за деня до Лос Анджелис. Наложи се да наемат частен самолет, за да го върнат в града.
След като таксито го остави пред жилището му, Марк, все още полупиян, препъвайки се, нахлу в апартамента. И в този момент беше изгубена всяка надежда нещата да се запазят непокътнати. Той не спря да вика името на Джесика часове наред, обикаляше стаите и включваше и изключваше лампите, сякаш тя можеше да се появи изведнъж като по магия. Отвори гардероба и започна да тършува в дрехите й. Изсипа чекмеджета и шкафове. Легна на леглото, прегърна възглавницата й и плака, докато сълзите му пресъхнаха.
Сега Седеше кротко в кухнята. Очите му бяха кървясали и подпухнали.
Гарсия взе снимка в рамка от пода на спалнята. Джесика и Марк на почивка на слънчево място. Изглеждаха щастливи и влюбени.
Той я остави на тоалетката, обърна се отново към неоправеното легло и се замисли какво да направи. Не можеха да запечатат апартамента, защото официално не беше местопрестъпление. Шансовете да помоли да изпратят екип криминалисти, преди да бъде потвърдено, че Джесика е отвлечена от тук, бяха нищожни, а шансовете да намерят някакви улики на компрометираното и разхвърляно място бяха равни на нула.
Карлос излезе от стаята, тръгна по дългия коридор и влезе в хола. На стилна стъклена маса между дивана и монтирания на стената телевизор имаше няколко музикални списания. Джесика беше на корицата на най-горното. От любопитство Гарсия го разгърна и потърси статията. Беше интервю на две страници, в което тя разказваше, че е преуспяла музикантка и за живота си в общи линии, но подзаглавието привлече вниманието му — „За любовта“. Карлос плъзна очи по текста, но спря само след няколко реда. По гърба му полазиха ледени тръпки, сякаш внезапно го беше блъснал полярен вятър. Той прочете редовете отново, за да е сигурен.
— Не може да бъде, по дяволите! — Грабна списанието и хукна към кабинета си.
95.
Хънтър излезе от дома на Том Купър край езерото Сонома точно преди обяд, но още не беше готов да се върне в Лос Анджелис. В главата му се въртяха объркани мисли и трябваше да ги подреди, преди да продължи по-нататък. Спомни си, че мина покрай градската библиотека по пътя за дома на Купър, и реши да започне оттам.