Робърт долови смущението на Рики.
— Но вие не повярвахте, че окървавеният памук и парцалите са изцапани с кръв от носа му, нали?
Рики погледна сестра си и после кламера, който въртеше в ръцете си. Беше го изкривил. Вдигна го и го показа на Хънтър.
— Видях кламери до памука на пода. И по тях имаше кръв. Може би е бъркал в носа си с кламери, кой знае? Андрю беше по-странен от повечето деца. Нямах представа какво прави там, но мястото беше страшно. Казах му, че трябва да се прибирам, и се махнах оттам, колкото можах по-бързо.
Робърт се досети за какво са били памукът, парцалите и кламерите. Андрю се беше самонаранявал. Беше замествал една болка с друга, опитвайки се да овладее страданията си. Не бе могъл да контролира емоционалната си болка, която преживява всеки път, когато родителите му се карат, и за да се дистанцира от мъката, той си беше създал своя болка, като се самонаранява. Така е можел спокойно да гледа как кърви, откъснат от страданието и потиснатия си гняв. Можел е да контролира тази болка по отношение дълбочината на раната и колко кърви.
Рики потърка лицето си.
— Вижте, знам, че Андрю беше малко странен, но повечето десетгодишни деца са такива по един или друг начин. — Погледна сестра си. — Някои си остават такива.
Ронда му показа среден пръст.
— Но Андрю беше добро дете — добави той. — И ако питате мен, баща му постъпи като страхливец. Андрю нямаше шанс. Той не заслужаваше да умре.
Тримата се умълчаха.
За Хънтър парчетата от пъзела започваха да се подреждат.
97.
Стаята, в която се намираше, беше осветена само от свещи — дванайсет. Пламъците им потрепваха в несинхронен танц и сенките им подскачаха по стените. Той вдигна глава и погледна отражението на голото си тяло в огледалото — босите крака върху студения бетонен под, мускулите, широките рамене, атлетичното телосложение и леденостудените очи. Втренчи се в лицето си и внимателно го анализира, а после изви тяло наляво и надясно, оглеждайки гърба си.
Приближи се до масата в ъгъла, взе единия от многобройните предплатени мобилни телефони и набра номер, който знаеше наизуст.
Телефонът иззвъня два пъти и сетне отговори спокоен, но твърд глас.
— Имаш ли информацията, за която те помолих? — попита той и впери очи в работния тезгях пред себе си.
— Да. Не беше проблем.
Той се заслуша внимателно.
Информацията беше по-скоро изненадваща, отколкото обезпокоителна, но лицето му не показа признаци на тревога. Той затвори и прокара дясната си ръка по голямата, изцапана със засъхнала кръв игла и конеца, които беше оставил на работния тезгях.
Трябваше да промени начина на действията си и да се приспособи, но не обичаше промените. Всяко отклоняване от добре обмислените планове означаваше увеличаване на риска, но той вече не беше сигурен дали това има някакво значение.
Погледна часовника си. Знаеше точно къде ще бъде тя след няколко часа. Получи информацията толкова лесно, че се разсмя.
Отново се обърна към огледалото и се втренчи в очите си.
Време беше да го направи пак.
98.
— По дяволите!
Тя погледна часовника на колата, изруга тихо и зави по улицата, където беше домът й край езерото Толука, в югоизточната част на долината Сан Фернандо. Нямаше съмнение, че щеше да закъснее, а мразеше да закъснява. Благотворителната галавечеря за набиране на средства трябваше да започне след седемдесет и пет минути, а само пътуването дотам щеше да й отнеме най-малко половин час. Имаше четирийсет и пет минути да се изкъпе, да направи косата си, да се гримира и да се облече. За жена като нея, която се гордее с външния си вид, това беше почти невъзможно.
Секретарката й беше напомнила много преди това, както я беше помолила, но катастрофа на магистрала „Холивуд“ я задържа трийсет и пет минути, а на светско събитие, където щяха да присъстват кметът на Лос Анджелис, губернаторът на Калифорния и много знаменитости, закъснението не беше най-добрият план за действие.
За да спести време, тя реши да прибере косата си на кок. Освен това знаеше коя рокля и кои обувки да си сложи.
Живееше в голяма двуетажна къща на задънена улица досами езерото Толука. Съзнаваше, че къщата е прекалено голяма за сам човек, но се влюби в нея, докато си търсеше жилище.