Тя паркира колата си „Додж Чалънджър“ на павираната алея пред къщата и неволно погледна часовника на таблото за пореден път.
— Мамка му!
Толкова много се притесняваше, че ще закъснее, че не забеляза микробуса, спрял на улицата близо до дома й.
Тя слезе от колата и зарови в чантата си за ключа, докато вървеше към вратата. Щом стигна до верандата, чу шумолене откъм подкастрените храсти в малкия преден двор. Спря и се намръщи. След няколко секунди се разнесе същият шум. Звучеше като драскане.
— О, не, не ми казвай, че имам плъхове — промълви.
Изведнъж чу скимтене и през храстите провря глава малко бяло кученце. Изглеждаше уплашено и гладно.
— Боже мой. — Тя се наведе, остави чантата си на пода и протегна ръка. — Ела, мъниче. Не се плаши. — Кученцето пристъпи напред и подуши ръката й. — Горкото. Обзалагам се, че си гладно. — Погали го по главата и прокара ръка по бялата козина на гърба му. Кученцето трепереше. — Искаш ли мляко?
Тя не го чу, докато се промъкваше към нея. Беше приклекнала и за него беше лесно да я надвие. Силните му ръце я блъснаха към храстите, откъдето беше дошло бялото кученце, и в същото време притиснаха влажна кърпа до устата й. Тя се опита да реагира, пусна кученцето и отчаяно протегна ръце назад да хване нападателя, но беше късно. И двамата го знаеха.
След секунди пред очите й падна мрак.
99.
Гарсия се върна на бюрото си в кабинета в Паркър Сентър и включи компютъра. Трябваше да потърси в интернет онлайн издания на списания за изкуство.
Два часа по-късно го заболя главата да се взира в екрана, а още не беше намерил онова, което търсеше. Погледът му се върна на музикалното списание, което беше взел от апартамента на Джесика Блек, и му хрумна идея. Замисли се за няколко секунди, а после грабна якето си и пак изскочи навън.
Той не беше така добре запознат като Хънтър с централната градска библиотека в Лос Анджелис, но знаеше, че пазят микрофилми и база-данни с всички списания, които имат. Само се надяваше отделът им за изкуство да е богат, както твърдеше партньорът му.
Намери свободно място, седна и започна да преглежда статиите. Търсеше нещо за Лора Мичъл или Кели Дженсън, особено интервюта.
След два и половина часа откри първото — интервю с Кели Дженсън за списание „Изкуството днес“. Докато четеше редовете, които го интересуваха, той почувства, че във вените му запулсира приток на кръв.
— Шантава работа, по дяволите — измърмори Карлос и натисна клавиша на принтера. Взе разпечатката и се върна на мястото си. Следващата му цел беше Лора Мичъл.
Час по-късно той стигна до края на списъка с интервютата на Лора Мичъл, но в тях нямаше нищо от онова, което му трябваше.
— Мамка му! — тихо изруга. Очите му се умориха и насълзиха. Нуждаеше се от почивка, чаша кафе и адвил.
Изведнъж му хрумна нещо налудничаво и Гарсия се замисли за възможностите.
— Какво пък, по дяволите? — промърмори и реши, че си струва да опита.
Нямаше да намери по-богата колекция от списания за изкуството и статии за Лора Мичъл от сбирката, която бяха открили в тъмната стая в апартамента на Джеймс Смит. Той беше събрал всичко публикувано за нея. Смит още беше в ареста и апартаментът му беше запечатан от полицията като част от текущо разследване.
Карлос застана на прага на слабо осветеното помещение с колажите и се втренчи в натрупаните навсякъде списания и вестници.
— Да му се не види! Това ще ми отнеме цяла вечност.
В действителност обаче му отне само два часа и три купчини списания и журнали. Последното интервю на Лора Мичъл беше за списание „Съвременни художници“ отпреди единайсет месеца. Статията беше малка — хиляда и петстотин думи.
Гарсия едва не се задави, като я прочете.
— Мамка му!
Косите му се изправиха. Знаеше, че не съществува подобно случайно съвпадение.
Докато забързано излизаше от библиотеката, мобилният телефон иззвъня в джоба му. Преди да отговори, Карлос погледна екранчето.
— Робърт, тъкмо щях да ти се обаждам. Няма да повярваш какво открих…
— Карлос, слушай — нетърпеливо го прекъсна Хънтър. — Мисля, че знам кого търсим.
— Какво? Наистина ли? Кого?
— Не се съмнявам, че той е променил името си, но истинското му име е Андрю Харпър. Искам незабавно да се свържеш с оперативния отдел и следователския екип. Трябва ни всичко, което можем да намерим за него.
Гарсия спря, намръщи се и се замисли.