Той застана до прозореца във всекидневната и се втренчи в далечното празно пространство. Очите го сърбяха и главоболието, което започна от тила, бързо се разпространи по цялата му глава. Колкото и да се опитваше, не можеше да се отърси от образа на мъртвата жена — отворените от ужас очи, подутите и зашити устни. Дали се беше свестила сама в месарницата и се бе помъчила да извика? Затова ли конецът се беше впил толкова надълбоко в плътта около устните й? Беше ли драла устата си в пристъп на отчаяна паника? Била ли е в съзнание, когато убиецът е поставял бомбата в нея и после я е зашивал? Въпросите прииждаха като приливни вълни.
Хънтър примига и образът на младата жена се замени с лицето на доктор Уинстън и видеокадрите от моргата, които бяха гледали. Очите му се бяха разширили от шок, когато беше осъзнал какво държи в ръката си. Робърт затвори очи. Приятелят му си беше отишъл, а той нямаше представа защо.
Далечна полицейска сирена го изтръгна от унеса и Хънтър потрепери от гняв. Онова, което видя на тавана на месарницата снощи, променяше всичко. Бомбата не беше предназначена за друг, освен за жената, оставена там, Доктор Уинстън, неговият приятел, човекът, който му беше като баща, беше умрял без причина — трагична грешка.
Робърт почувства болка в дясното рамо и едва тогава осъзна, че е стиснал юмрук толкова силно, че кръвта не може да стигне до рамото му. Той се закле, че каквото и да се случи, ще накара убиеца да плати за стореното.
11.
Поради деликатността на разследването на Хънтър операцията се беше преместила от третия на петия етаж в Паркър Сентър, централата на отдел „Обири и убийства“ на полицията в Лос Анджелис на Норт Лос Анджелис Стрийт. Новата стая беше достатъчно просторна за двамата детективи, но с единственото си прозорче на южната стена предизвикваше клаустрофобия. Когато Робърт пристигна, Гарсия разглеждаше снимките от местопрестъплението, които беше наредил на голямо магнитно табло вдясно от бюрото на Хънтър.
— Затруднени сме в разпознаването на жертвата — рече Карлос, когато Робърт включи компютъра си. — Криминалистите са направили няколко снимки в едър план на шевовете на устните й, но само един фотос показва цялото й лице. — Той посочи най-горната фотография на таблото. — И както виждаш, не е много добър.
Снимката беше направена под ъгъл и лявата страна на лицето на убитата жена беше отчасти закрита.
— Освен видеозаписа нямаме снимки от залата за аутопсии — продължи Гарсия. — Налага се да работим само с тези. Ако е живеела в квартала, където беше намерена, не можем да отидем да разпитваме хората там и да им показваме снимка на човек със зашити устни. Това ще ги уплаши до смърт. И някой несъмнено ще се разприказва пред медиите. — Той отстъпи назад от таблото.
— Отдел „Изчезнали лица“? — попита Хънтър.
— Свързах се с тях снощи, но тъй като тази е единствената снимка, с която разполагаме, и шевовете и подутините по устните й изпъкват много, софтуерът им за разпознаване на лица няма да проработи. Ако пуснат фотоса в базата си данни и жената случайно е там, няма да получат съвпадение. Трябва ни по-хубава снимка.
— Портрет по описание?
Карлос кимна и погледна часовника си.
— Художниците още не са започнали работа, нито компютърните специалисти. Но знаеш, че правят чудеса с наслагването на чертите на лицето и ретуширането, затова има надежда. Проблемът е, че може да отнеме време.
— Нямаме време — заяви Хънтър.
Гарсия се почеса по брадичката.
— Знам, Робърт, но без доклад от аутопсия, ДНК профил или специфични белези, които да помогнат да я идентифицираме, ръцете ни са вързани.
— Трябва да започнем отнякъде и в момента единственото място е базата-данни на отдел „Изчезнали лица“ и тези снимки — каза Хънтър, докато пишеше по клавиатурата. — Двамата с теб ще трябва да прегледаме файловете ръчно, докато получим нещо от художниците.
— Ние двамата? Ръчно? Сериозно ли говориш? Знаеш ли за колко хора се съобщава, че са изчезнали в Лос Анджелис всяка седмица?
Той кимна.
— Средно осемстотин, но може да стесним кръга на издирването до онова, което вече знаем — бяла жена, брюнетка, светлокафяви очи, на възраст между двайсет и седем и трийсет и три години. Съдейки по дължината на тезгяха и положението, в което е бил оставен трупът, бих казал, че тя е висока някъде между метър шейсет и пет и метър и седемдесет. Нека започнем с търсенето на жени, които са изчезнали преди две седмици. Ако не открием нищо, ще се върнем по-назад.