— Стоят ти страхотно, синко — каза баща му и му даде едното шише.
Андрю се усмихна.
— Но ще трябва да събуя маратонките, татко, защото ще се изкалят, когато отидем на езерото.
Рей се промени. Цялото му същество се изпълни с тъга и скръб.
— Трябва да ти кажа нещо, синко. Днес няма да ходим за риба.
Лицето на Андрю също се натъжи.
— Но, татко, мама каза, че ако хвана голяма риба днес, вече няма да се карате. Тя обеща.
Очите на баща му се насълзиха.
— Няма да се караме, миличък. Никога повече. — Той сложи ръка на врата на сина си. — Не и след днес.
Очите на Андрю заблестяха от щастие.
— Наистина ли? Обещаваш ли, татко?
— Обещавам, но искам да направиш нещо за мен.
— Добре.
— Днес трябва да свърша нещо много важно и затова не можем да отидем за риба.
— Но днес е неделя, татко. Ти не работиш в неделя.
— Не е работа, но нещо много важно. Веднъж ми каза, че имаш тайно място, нали?
На лицето на Андрю се изписа безпокойство.
— Имаш ли го още?
Момчето кимна боязливо.
— Да, но не мога да ти кажа къде е, татко. Това е тайна.
— Добре. Не ми казвай къде е. — Рей извади нещо изпод седалката. — Искам да отидеш на твоето тайно място и да стоиш там цял ден. Играй си с тези. — Той му показа три двайсетсантиметрови фигурки — Улверин, Професор Х и Циклопа.
— Еха! — Андрю не можеше да повярва на очите си. Ставаше все по-хубаво.
— Какво ще кажеш? Харесваш ли подаръците си?
— Да, татко. Много ти благодаря. — Той протегна ръце към играчките.
— Няма защо, синко, но ще го направиш ли за мен? Ще отидеш ли на твоето тайно място? Стой там до вечерта и си играй с новите играчки.
Андрю бавно отмести поглед от фигурките и се съсредоточи върху притесненото лице на баща си.
— Няма да се караш с мама, нали?
Рей леко поклати глава и прошепна:
— Никога повече.
— Обещаваш ли?
— Обещавам, синко.
Андрю се усмихна оживено.
— Добре тогава.
— Не излизай преди вечерта, чу ли?
— Няма, татко. Обещавам.
— Вземи. — Рей му подаде книжния плик. — Това са шоколадови десерти „Бътър фингърс“. Знам, че са ти любимите. Има и „Прингълс“, сандвич със сирене и шунка и още две бутилки безалкохолно.
Андрю взе плика и надникна вътре.
— Не изяждай всичко наведнъж, защото ще ти стане лошо.
— Няма.
— Добре. Наблизо ли е тайното ти място? Можеш ли да отидеш пеша дотам?
— Да, татко, мога. Не е далеч.
Рей прегърна сина си отново, този път по-дълго.
— Обичам те, Андрю. Винаги ще те обичам, каквото и да се случи. Моля те, не го забравяй.
— И аз те обичам, татко. — Докато баща му се бореше със сълзите, Андрю отвори вратата на пикапа и тръгна по пътя с новите си риза, маратонки и играчки. Баща му беше обещал никога повече да не се кара с майка му. Това беше най-щастливият ден в живота му.
101.
Андрю включи радиото. Надяваше се, че музиката ще му помогне да прогони спомените, но вече беше късно. Мислите му препускаха трескаво в съзнанието и продължаваха да изплуват спомени и образи.
Спомняше си, че само за няколко минути се върна у дома, след като остави баща си на бензиностанцията. Пъхна фигурките в джоба на якето си, прескочи оградата и зачака в храстите, водещи към задния двор. Искаше да се увери, че майка му не е там. И без това беше твърде студено за нея да седи на двора. Андрю се втурна към стената и започна да се катери по решетката с увивните растения, както правеше всеки ден, само че този път внимаваше повече от обикновено, за да не изцапа новите си маратонки. Провря се през кръглото прозорче на покрива и се вмъкна в тайното си място.
Както винаги първо събу маратонките си и нахлузи дебели вълнени чорапи. Дъските на пода на тавана бяха стабилни и той отдавна знаеше къде скърцат, но пак трябваше да бъде предпазлив, когато стъпва там. Беше се научил да ходи на пръсти и да приплъзва крака на пода и това му позволяваше да се придвижва безшумно.
Сложи трите фигурки върху щайгата в ъгъла, погледна ги и се усмихна. Погледът му се отмести към пакета с памук и кутийката с кламери на пода до щайгата. Почувства как в тялото му се разлива някаква топлина, нещо, което не беше изпитвал отдавна. Изведнъж изплези език подигравателно на памука и кламерите. Вече нямаше да му трябват. Баща му беше обещал, че повече няма да се кара с майка му. А баща му винаги изпълняваше обещанията си. Пак щяха да бъдат щастливо семейство като преди. И това означаваше, че Андрю вече няма да си причинява болка.