Погледът й се спря на земята и в гърлото й се надигна страх. Похитителят не беше там.
— По дяволите!
Обзе я паника и тя хукна по пътя, но не беше с подходящи обувки, а и ръцете й бяха завързани зад гърба. Измина само няколко крачки, като залиташе непохватно, и после някой я хвана за краката с изумителна сила и прецизност. Дори не го чу, че идва зад нея.
Барбара падна на земята с рамото напред. Зрението й се замъгли и видя само неясна фигура, която се надвеси над нея.
— Е, хитра кучко, искаш да играем грубо, а? — Гласът му беше спокоен, но много заплашителен.
Пръстите му се свиха в юмрук.
— Време е за болка, курво.
103.
Уитни Майърс погледна часовника си, преди да отговори на третото позвъняване на мобилния си телефон.
— Уитни, имам информация за теб — каза Лейтън Морис с обичайния си развълнуван глас. Той беше друг от контактите й в лосанджелиската полиция и й се обаждаше от време на време, когато й трябваше информация.
— Слушам.
— Детективът, когото ме накара да държа под око, Робърт Хънтър…
— Да, какво за него?
— Рано сутринта се качи на самолет.
— Самолет? За къде?
— Хийлдсбърг в Сонома Каунти.
— Сонома Каунти? Защо, по дяволите?
— Не знам, но със сигурност е свързано със случая, който разследва в момента. Всичко е много потайно.
— Заминал е сутринта, така ли?
— Да, и току-що си запази билет за връщане за днес следобед. — Последва кратко мълчание. — Всъщност ще се качи съвсем скоро.
Майърс отново погледна часовника си.
— На международното летище ли ще кацне?
— Позна.
— Знаеш ли номера на полета?
— Да.
— Изпрати ми го на мобилния телефон.
Тя прекъсна разговора и зачака.
104.
Нямаше забавяне и самолетът на Хънтър се приземи навреме. Той нямаше багаж и мина през изхода само няколко минути след кацането. Гарсия вече беше там и го чакаше с папка под мишницата.
— На автомат ли си паркирал? — попита Робърт.
Карлос направи физиономия.
— Да не си полудял? Тук съм по официална работа. Имаме привилегии.
Приятелят му се усмихна.
— Добре. Да си вземем кафе и ще ти разкажа всичко, което научих. Има ли нещо ново от оперативния отдел или следователския екип?
— Засега абсолютно нищо. Преди малко им се обадих.
Те намериха изолирана маса в дъното на „Старбъкс“ в терминал едно. Робърт започна да разказва на партньора си какво е открил за семейство Харпър — за тайното място на Андрю на тавана, за пролуките и за самонараняването. Добави, че е сигурен, че Андрю е оцелял и е станал свидетел на всичко случило се в онзи ден, защото момчето е изчезнало.
— Щом баща му е бил толкова жесток, как е оцелял Андрю?
— Не знам какво точно е станало в онзи ден. Никой, освен Андрю не знае. Но той е жив. И насъбралото се напрежение в главата му се е взривило.
— Имаш предвид, че нещо го е задействало?
Хънтър кимна.
— И няма никакви негови снимки?
— Не можах да намеря. Градът и училището са малки. Навремето в училищния годишник са били само гимназистите. Андрю е бил в пети клас, когато се е случило нещастието. — Робърт потърка белега на врата си. — Изглежда, се оказахме прави, че убиецът използва проекция и рационализация, съчетани със силна любов към човека, на когото му напомнят жертвите.
— Майка му. Тя е човекът, когото най-много е обичал на онази възраст. Човекът, когото никога не би наранил, каквото и да направи.
— Да.
— Едипов комплекс?
— Не мисля, че е бил влюбен в майка си по романтичен начин, но Андрю е бил много срамежливо дете и е имал малко приятели. Родителите му са били всичко за него. Бил е убеден, че те не могат да направят нищо лошо.
— Възможно ли е чувствата му да са се изродили в комбинация от синовна и романтична любов, примесена в едно?
Той се замисли за хипотезата.
— Възможно е. Защо?
— Добре, сега е мой ред. Нека ти покажа какво открих. — Гарсия отвори папката, която носеше, и извади музикалното списание, което беше намерил в апартамента на Джесика Блек. Той разказа набързо какво се беше случило с Марк Стратън, как не е могъл да се контролира и как е съсипал евентуални улики на място на вероятно похищение. — Случайно попаднах на списанието, докато бях в апартамента им. Има интервю с Джесика Блек. В единия откъс репортерът я пита за любовта.