— Е, и?
— Пита я какво означава за нея истинската любов.
— Карлос бутна списанието към Робърт и посочи няколко маркирани реда. — Ето какво отговаря тя.
Хънтър плъзна очи по редовете и се вцепени. Той ги прочете още веднъж.
— „За мен истинската любов е нещо неконтролируемо, същински огън, който гори ярко в теб и поглъща всичко наоколо.“
— Огън, който гори ярко в теб? — Гарсия поклати глава. — На мен не ми прозвуча като случайно съвпадение. Затова се върнах в кабинета и потърсих в интернет, но… не намерих нищо. И после си спомних, че ти си ми казвал колко хубав архив от списания има в градската библиотека, и отидох в центъра на града.
— И?
— Намерих това. — Карлос извади от папката копие на разпечатката, която беше направил в библиотеката, и го бутна към партньора си. — Интервю с Кели Дженсън за списание „Изкуството днес“. Пак въпрос за истинската любов. — Той посочи няколко маркирани реда. — Прочети отговора й.
„Любовта наранява. Трябва да призная, че не ми провървя много в това отношение. Последното ми преживяване беше много болезнено за мен. Накара ме да осъзная, че любовта е нещо като безумен нож, който се таи в теб и всеки момент може да щракне и да се отвори. И тогава наранява. Разрязва всичко в теб. Кара те да кървиш. И не можеш да направиш нищо.“
— По дяволите! — промълви Робърт и прокара пръсти през косата си.
— Не можах да намеря подобни статии за Лора Мичъл и ми хрумна налудничавата идея да отида пак в апартамента на Джеймс Смит.
— Там е най-богатата колекция от списания и статии за Лора.
— Именно — съгласи се Гарсия. — Отне ми няколко часа, но открих това. — Той даде на Хънтър брой на „Съвременни художници“.
В интервюто пак имаше въпрос за любовта. Робърт прочете маркираните редове — „Истинската любов е невероятно нещо, което не можеш да контролираш. Нещо, което експлодира в теб като бомба, когато най-малко очакваш, и те изгаря напълно.“
— Той им дава любов — отбеляза Карлос. — Не неговата любов, а онова, което те смятат за истинска любов според интервютата, които е прочел.
Хънтър кимна мълчаливо. В съзнанието му се въртяха различни мисли. Не разбираше какво е любов.
— Не съм изненадан. За Андрю истинската любов е била онова, което родителите му са имали, но в онази вечер е станал свидетел как се разбива на милиони парчета и оттогава се опитва да ги сглоби.
— Добре, но защо сега? — попита Гарсия. — Щом се е случило преди двайсет години, защо действа чак сега?
— Травмите невинаги се проявяват веднага, Карлос — обясни Робърт. — Много травми, от които хората страдат на един или друг етап от живота си, никога не се проявяват в действия. Повечето пъти травматизираният човек не знае какво ги подклажда. Внезапно избухва в главите им и те не могат да се контролират. В случая с Андрю това може да е станало, когато е видял снимка на Лора, Кели или Джесика в списание или вестник.
— Защото те не само са приличали физически на майка му, но и са били на същата възраст, когато тя е умряла, и са били хора на изкуството.
— Точно така. — Мобилният телефон на Хънтър започна да звъни. На екранчето пишеше „непознат номер“. Той го доближи до ухото си. — Детектив Хънтър.
— Здравей, детектив. Хареса ли ти родният ми град?
Робърт стрелна партньора си с изненадан поглед.
— Андрю?
105.
Гарсия отвори широко очи от изумление. Помисли си, че не е чул добре, но реакцията на партньора му не оставяше никакви съмнения.
— Андрю Харпър? — със спокоен глас повтори Робърт.
Другият мъж се засмя.
— Никой не ме е наричал Андрю от двайсет години. — Тонът му беше спокоен, а гласът — приглушен шепот. Хънтър си спомни шепнещия глас от записа, който Майърс бе направила от телефонния секретар на Катя Кудрова.
— Липсва ли ти да те наричат с истинското ти име?
Последва мълчание.
— Знам, че си бил там, Андрю. Знам, че си видял какво се е случило в онзи ден в дома ти. Но защо си избягал? Къде си отишъл? Защо не си позволил да ти помогнат?
— Да ми помогнат? — изсмя се той.
— Никой не може да се справи сам с онова, което си преживял. Нуждаел си се от помощ тогава. Нуждаеш се от помощ и сега.
— Да се справят? Как може някой да се справи, когато пред очите му баща му се преобразява в чудовище? Баща, който само преди няколко часа ми даде най-хубавите подаръци, които съм получавал? Баща, който ми обеща, че всичко ще бъде наред и че вече няма да има кавги. Баща, който каза, че обича майка ми и мен повече от всичко друго на света. Що за любов е това?