— Залавям се веднага.
— Ами отпечатъците й?
Карлос бързо поклати глава.
— Питах криминалистите. Снощи пуснаха отпечатъците й в Националната идентификационна система. Засега няма съвпадения. Жената, изглежда, не е в системата.
Хънтър предполагаше, че я няма.
Гарсия си наля кафе от машината на плота.
— Някакви улики от месарницата?
Робърт си беше изпратил по електронната поща снимката на тавана, която снощи бе направил с мобилния си телефон. Щом файлът се зареди, той натисна бутона на принтера.
— Да, тази. — Показа разпечатката на партньора си.
— Графити? — учуди се той, след като разгледа фотоса.
Робърт кимна.
— Направих снимката, докато лежах на тезгяха в същата поза, в която е била открита жертвата.
Гарсия учудено повдигна вежди.
— Лежал си върху това? — Той посочи мръсния метален плот на снимките на таблото, но не изчака отговор. — Какво по-точно виждам оттук?
— Примесено е с цветовете на графитите. Търси различни букви.
Миг по-късно Карлос ги видя и тялото му се напрегна.
— Мамка му.
Скрит между цветовете и формите, ред от малки, изписани с черен спрей букви, изглеждаше не на място.
В ТЕБ Е.
12.
Преди Гарсия да успее да измисли какво да каже, капитан Барбара Блейк влезе в стаята, без да почука.
Тя беше поела командването на отдел „Обири и убийства“ след пенсионирането на дългогодишния му шеф капитан Уилям Болтър, изпреварвайки дълъг списък с кандидати. Барбара беше интересна жена — елегантна, привлекателна, с дълга черна коса и загадъчни черни очи, които не издаваха нищо. Въпреки възраженията на някои в отдела тя бързо си спечели славата на сериозен капитан с железен юмрук. Не се плашеше лесно, не се оставяше да я будалкат и нямаше нищо против да ядосва влиятелни политици или високопоставени лица от правителството, ако това означаваше да се придържа към онова, което смята за правилно. Само за няколко месеца тя завоюва доверието и уважението на всеки детектив под нейно командване.
Приятелството между капитан Блейк и доктор Уинстън датираше отдавна — повече от двайсет години. Новината за смъртта му я потресе и изкара дъха й като удар в диафрагмата и тя искаше отговори.
Блейк долови напрежението на Карлос веднага щом влезе в кабинета, и повдигна вежди.
— Какво се е случило? Разполагаме ли с нещо вече?
Гарсия й подаде разпечатката.
— От месарницата.
Също като Карлос и тя не видя написаното веднага.
— Какво гледам, по дяволите?
Той посочи буквите.
Капитанът стрелна с поглед Хънтър.
— Това на стената на магазина ли беше?
— На тавана. Точно над мястото, където е била оставена жертвата.
— Но таванът е издраскан с графити. Защо мислиш, че думите имат нещо общо с жертвата?
— По две причини. Първо, това не са графити като останалите на тавана, а написано на ръка послание. Второ, боята беше по-ярка и по-прясна, отколкото на другите графити.
Барбара отново насочи поглед към разпечатката.
Робърт млъкна и изведнъж започна да претърсва бюрото си.
— Какво търсиш? — попита тя.
— Диска с видеофайла, който взехме от моргата вчера. — Искам да проверя нещо. — Намери го и го пъхна в дисковото устройство на компютъра си.
Гарсия и Блейк се приближиха до бюрото му.
Видеозаписът започна и той го превъртя до сцената, където доктор Уинстън изваждаше бомбата от зашитата жертва. Плейърът на компютъра му нямаше функция да увеличава кадрите и Робърт трябваше да щрака бутона Плей/Пауза, за да увеличи бавно точното място, което искаше. Той се втренчи в малък сегмент два пъти и после се обърна към партньора си и капитана:
— Доктор Уинстън е с гръб към камерата, затова трябва да уцелим подходящия момент, но вижте движението на ръката му ето тук.
Очите на тримата бяха приковани в екрана.
Хънтър превъртя и пусна записа още два пъти.
— Има леко потрепване — отбеляза Карлос, — сякаш ръката му среща препятствие.
— Точно така — съгласи се Робърт. — Имаш ли хронометър?
Гарсия надигна ръкава си и погледна часовника си.