— Как разбра къде си? — попита Робърт.
Капитан Блейк обясни как е била отвлечена, как се е престорила, че е вдишала голямо количество етер, и за опита си да избяга, когато са стигнали до хосписа.
— Хукнах по пътя и видях старата табела на хосписа. Провървя ми, че Андрю реши да изпрати видеозапис. Опасявах се, че не съм раздвижила устни достатъчно добре, за да разбереш какво казвам. Мислех, че той ще забележи, и се престорих, че съм дезориентирана и мълвя несвързано.
— Добре си го измислила — призна Хънтър.
— Това спаси живота ми.
Гарсия се усмихна.
— Защо се усмихваш? — погледна го гневно Блейк.
— Току-що осъзнах, че за пръв път след голямо и трудно разследване, аз не съм онзи с размазаната физиономия.
— О, това лесно може да се уреди — отвърна тя и го погледна сърдито.
— Не, харесвам си физиономията такава, каквато е — продължи да се усмихва той.
Всички се умълчаха за минута.
— Благодаря — рече капитанът и погледна Робърт.
Той кимна към партньора си.
— Карлос спаси всички ни, когато му хрумна идеята за сигналната ракета.
— Е, все някой трябваше да измисли нещо — скромно отвърна Гарсия.
На вратата се почука и в стаята подаде глава медицинска сестра.
— Е, достатъчно за днес. Трябва да оставите госпожица Блейк да си почива — заяви тя, като гледаше Хънтър.
— Да си почивам? — изсмя се капитанът. — Скъпа, ако си мислиш, че ще прекарам още една нощ тук, ти си тази, която се нуждае от лекар.
— Докторът каза, че трябва да прекарате най-малко още двайсет и четири часа тук за наблюдение — отговори сестрата.
— Имам ли вид на жена, която се нуждае от наблюдение?
Робърт вдигна ръце и погледна Гарсия.
— И без това трябва да тръгваме. Ще ви оставим двете да решите спора.
— Няма какво да спорим — отсече Барбара. — Няма да стоя още една нощ тук. Точка по въпроса. — Тя стрелна с убийствен поглед сестрата.
Хънтър спря на прага и прошепна в ухото на сестрата:
— Предлагам да я упоите.
— Не се тревожи, захарче. Вече ме предупредиха за нея. — Сестрата потупа джоба на престилката си и намигна на Робърт. — Имам спринцовка с нейното име. — Тя погледна в лицето му. — Искаш ли да прегледам раните и охлузванията ти, сладурче? Може би се нуждаеш от няколко шева.
Двамата детективи се спогледаха.
— Не, благодаря — поклати глава Хънтър.
— Сигурен ли си? Много съм добра с иглата и конеца.
— Абсолютно — едновременно отговориха Робърт и Карлос.