— Разбира се.
— Нагласи го. Готов ли си? Пускай. — Хънтър включи записа. Точно след десет секунди екранът се изпълни със статични смущения.
— Спусъчен механизъм с десетсекундно закъснение? — попита капитанът и погледна Робърт. — Нещо като граната?
— Да.
— Спусъчните механизми на повечето гранати трябва да се активират ръчно. Какво е активирало тази? — зачуди се Карлос.
Хънтър потърка лице.
— Това е въпросът, който се върти в главата ми. Онзи, който е поставил бомбата в жертвата, не е можел да бъде сигурен кога точно ще бъде извадена. Това означава, че бомбата не е била свързана с таймер, нито дистанционно активирана.
Гарсия кимна.
— Ами ако в случая спусъкът е бил задържан не от предпазител като при повечето гранати, а от тясното пространство, в което е била сложена бомбата? — предположи Робърт. — С нещо като пружина, притискана от тялото на жертвата.
Карлос и Блейк се спогледаха и се замислиха.
— Тогава изваждането на бомбата от жертвата е освободило спусъка. — Гарсия се почеса по главата. — Възможно е — и много изобретателно.
— Фантастично. — Барбара сбърчи чело. — За убиеца това е игра. Тя посочи разпечатката. — Дори ни е написал, че бомбата е в жената.
Хънтър поклати глава.
— Убиецът не е информирал нас, капитане.
— Моля?
— Убиецът е информирал жертвата.
13.
Блейк се облегна на ръба на бюрото на Гарсия и скръсти ръце на гърдите си.
— Не разбирам, Робърт.
— Погледни отново разпечатката, капитане. Убиецът е написал: „В теб е“, а не „В нея е“. Той не се е обърнал към нас.
— Защо убиецът ще иска да се обръща към мъртвец?
— Защото жената не е била мъртва, когато я е оставил.
Барбара прокара пръст по дясната си вежда и изкриви лице в гримаса.
— Ти ме обърка още повече.
Хънтър се приближи до таблото със снимките.
— Във фотосите от местопрестъплението ме безпокояха няколко неща. Затова исках да огледам отново месарницата сам. — Той посочи едната снимка. — Обърни внимание на положението, в което е открит трупът, особено ръцете. Едната виси отстрани на тезгяха, а другата е отпусната непохватно на гърдите. Пръстите на дясната ръка са разперени и леко свити, сякаш се е опитвала да се вкопчи в нещо. Мисля, че убиецът не я е оставил точно в това положение.
— Трупът може да е бил преместен — възрази Блейк. — Анонимно обаждане ни съобщи за местонахождението му.
Робърт кимна.
— Да, изслушах записа до телефон 911. Глас на момиче, не по-голямо от шестнайсет-седемнайсет години. Звучеше истерично. Причината да не каже името си вероятно е била, че е влязла в стаята да се дрогира.
— Е, добре, момичето не е докоснало трупа — съгласи се с теорията му Барбара. — Но може би ти тълкуваш неправилно посланието. Вероятно убиецът не се е замислил и е написал „В теб“ вместо „В нея“.
Сега беше ред на Карлос да не се съгласи:
— Това предполага, че написаното на тавана е било спонтанно, капитане. — Той потърка гърбицата на носа си. — Говорим за човек, който е направил собственоръчно експлозивно устройство и вероятно сам е конструирал спусъчния механизъм. След това го е поставил в жертвата, така че спусъкът да се задейства, когато бъде открито и извадено. И всичко това е станало, докато жертвата все още е била жива. — Гарсия поклати глава и се обърна към таблото със снимките. — Каквото и да е направил, убиецът не е действал спонтанно, капитане, а го е обмислил. И това го прави толкова опасен.
14.
Блейк въздъхна отчаяно и започна да крачи из стаята. Токчетата й тракаха по дървения под.
— В нищо няма логика. Ако жертвата все още е била жива, когато е била оставена в месарницата и посланието на тавана е било предназначено за нея, защо е била мъртва, когато я намерихме? Кой я е убил? Плъховете? — Тя взе снимка от таблото и се втренчи в нея. — Независимо какво се е случило с жертвата, факт е, че някой е поставил бомба в нея и я е зашил. Единственият начин да се извади бомбата е бил да се срежат шевовете и да я измъкнат. — Спря и погледна единия детектив и после другия. — Не ми казвайте, че мислите, че убиецът е очаквал жертвата да го направи сама.
Никой не отговори.
Хънтър започна да масажира тила си и пръстите му докоснаха грапавия белег на тила му.
Блейк се обърна към него.
— Познавам те, Робърт. Щом смяташ, че посланието е било оставено за жертвата, а не за нас, тогава имаш теория защо е така. Слушам те.