— Все още нямам стройна теория, капитане, само твърде много „ако“.
— Но явно имаш предвид нещо — настоя тя. — Изплюй камъчето, защото в момента онова, което чувам, не ми харесва.
Той си пое дълбоко дъх.
— Може би убиецът е искал жената да умре от бомбата.
Капитанът присви очи.
— Мислиш, че бомбата е трябвало да се взриви в нея, докато е била жива?
Хънтър наклони глава на една страна и се замисли за тази вероятност.
Блейк седна на стола му.
— Ще трябва да поясниш, Робърт. Ако убиецът задълбочено е обмислил всичко, както предполага Гарсия, и ако бомбата е трябвало да избухне в жертвата, както предполагаш ти, защо не е станало така? Какво се е случило? Убиецът е допуснал грешка? Как е било възможно спусъчният механизъм да бъде задействан, докато бомбата е била в жената? И ако той не я е убил, как е умряла, по дяволите?
— Както казах, в случая има твърде много „ако“, капитане — спокойно отговори той. — И в момента нямам отговори. Не разполагаме с много. Не знам дали убиецът е направил грешка или не. Не знам защо бомбата не е избухнала в жертвата, нито как е трябвало да бъде активирана. Без доклад от аутопсията вероятно никога няма да разберем причината за смъртта. Знаем само, че не е очевидна. Жената не е била застреляна, наръгана с нож или удушена. Не вярвам, че е била и отровена. Но има вероятност да се е задушила.
Блейк го погледна озадачено.
— Как?
Робърт посочи снимка, която показваше в едър план лицето на жертвата.
— При задушаване кръвоносните съдове около очите и под нежната кожа на бузите се пръскат. Виж тук. — Посочи на фотоса. — Тази кожа със старчески вид е последица от пръскане на кръвоносни съдове. Има голяма вероятност жената да се е задушила. И доктор Хоув е на същото мнение. Но пак повтарям, без аутопсия не можем да бъдем сигурни.
— Смяташ, че жертвата се е задушила, след като убиецът я е оставил там?
Той кимна.
— От какво? Противната смрад в месарницата?
Той повдигна рамене.
— От повърнатото си… Езикът… Кой знае? Може да е имала слабо сърце. Но си представи, че е била жива, когато са я оставили в месарницата — в безсъзнание, но жива. Свестява се, гола, уплашена, с болки и зашити части на тялото. Това със сигурност е достатъчно, за да предизвика силна паника в повечето хора.
Блейк потърка очи, докато обмисляше предположението на Робърт. Знаеше, че пристъпът на паника лесно може да те накара да повърнеш, да се задавиш или да се задушиш. Устата на жертвата е била стегнато зашита и жената не е можела да си поеме дъх и да увеличи притока на кислород в белите си дробове. Паниката й вероятно се бе превърнала в безразсъдно отчаяние. Задушила се е с повърнатото. Настъпила е асфиксация и после… сигурна смърт.
15.
Резултатите от химичните тестове на спрея, използван за написаното на тавана на месарницата, пристигнаха в четиринайсет часа и не показаха нищо особено. Боята беше от флакон „Монтана Тарблек“ — може би най-популярната марка боя в Съединените щати. Използваше я всеки художник на графити. Графологичният анализ потвърди предположенията на Хънтър — убиецът беше използвал ръката, с която не пише, за да надраска думите на тавана. Просто, но ефикасно. Робърт помоли криминалистите отново да проверят за отпечатъци в стаята и този път да включат и тавана. Всеки намерен отпечатък щеше да бъде пуснат в Националната автоматизирана система за идентифициране.
Хънтър се облегна назад на стола, затвори очи и леко прокара пръст нагоре и надолу по носа си. Съзнанието му се опитваше да открие логика в този безсмислен акт.
Ако нямаше бомба и жертвата беше само зашита, щеше да разполага с по-стабилна психологична пътека, по която да тръгне. Шевовете на устата биха загатнали за вероятността от убийство за отмъщение — жертвата трябваше да си научи урока — за назидание. Жената може би беше казала нещо, което не трябва за някого или на някого, или и двете, и зашиването на устните й символизираше, че я бяха накара да мълчи.
Шевовете на устата и долната част на торса биха засилили вероятността за сексуална или любовна изневяра и отмъщение. „Щом не можеш да си държиш устата и краката затворени, аз ще ти ги затворя.“ Злодеянието можеше да бъде извършено от измамен съпруг, гадже или любовник. И Хънтър не беше отхвърлил тази вероятност. Все още обаче нямаше отговор за бомбата. Защо убиецът ще слага бомба в жертвата? От опит знаеше, че повечето случаи на престъпления от страст са спонтанни действия, породени от безразсъден гняв и почти пълна загуба на контрол. Много рядко произлизаха от планиран, пресметнат и брутален акт на отмъщение.