Друга вероятност, която допускаше Робърт, беше, че е имало повече извършители, може би банда. Подобни престъпления не бяха извън възможностите на някои банди в Лос Анджелис. Някои бяха прословути с насилието и жестокостта си и нагласата „не се бъзикай с нас“. Изпращането на предупреждение към други банди под формата на брутални побои и убийства се случваха по-често, отколкото кметът на града беше готов да признае. Тези банди бяха пряко свързани и с нелегалния трафик на оръжия. Сдобиването с бомба, граната или материали за изработване на собственоръчно взривно устройство не беше проблем. Жертвата може би принадлежеше на водач на банда. Някои от тях смятаха жените за своя собственост. Ако жената му беше изменила, особено с член на конкурентна банда, това можеше да е начинът им да я накажат.
Имаше вероятност и шевовете да не изразяват символизъм и както капитан Блейк бе предположила, да имат работа с изключително садистичен убиец, който обича да убива хора заради самото удоволствие. И Хънтър беше наясно, че ако случаят е такъв, ще има още жертви.
— Файловете на „Изчезнали лица“, които поискахме, ще дойдат до четирийсет и пет минути — съобщи Гарсия, който приключи разговора по телефона и изтръгна Робърт от мислите му.
— Чудесно. Може да започнеш да ги преглеждаш, докато ме няма. — Той взе якето си.
Той познаваше в Лос Анджелис само един човек, който знаеше всичко за оръжията, експлозивите, спусъчните механизми и бандите. Време беше да му върнат някои услуги.
16.
Краля беше може би най-известният дилър в Холивуд и Северозападен Лос Анджелис. Въпреки че беше известен като дилър, все още никой не беше успял да го докаже, най-малко Окръжната прокуратура. От осем години напразно се опитваха да го арестуват за нещо значимо.
Краля беше млад, интелигентен бизнесмен и много опасен за всеки, който проявеше глупостта да го ядоса. Предполагаше се, че търгува не само с наркотици, но и с проститутки, крадени стоки, оръжия… Списъкът продължаваше до безкрайност. Освен това имаше и легален бизнес — нощни клубове, барове, ресторанти и други, дори спортен салон, но данъчните власти не можеха да го пипнат.
Пътищата на Хънтър и Краля се пресякоха по време на прословутото разследване на Ангела на смъртта. Безпрецедентна поредица от събития ги докара до патова ситуация и ги принуди да сключат споразумение и да се уважават, макар да са от различни страни на закона.
Робърт взе адреса на Краля от полицейския компютър. Естествено, дилърът живееше в Малибу Бийч, който известните и богатите наричаха свой дом.
Спря колата си пред огромните двойни железни порти, на които бяха монтирани охранителни камери. Трябваше да признае, че е смаян. Двуетажната сграда беше величествена — обвита в бръшлян, с овални, издадени напред крила, тухлена постройка с квадратни гранитни колони на всеки шест-седем метра.
Преди да има възможност да протегне ръка към бутона на домофона, силен мъжки глас извика:
— Мога ли да ви помогна?
— Да. Дошъл съм да видя шефа ти.
— И вие сте?
— Кажи на Краля, че го търси Робърт Хънтър.
Домофонът изщрака и след минута железните порти се отвориха.
Покрай алеята за коли беше засаден идеално подкастрен до милиметъра жив плет. Хънтър паркира ръждясалия си буик лесабр до перленобяло ламборгини галардо, пред гараж за шест автомобила. Изкачи стъпалата към главната сграда и щом стигна догоре, вратата отвори висок метър осемдесет и седем, сто трийсет и пет килограмов, мускулест чернокож мъж, който се намръщи, като видя колата на Робърт.
— Американска класика — обясни Хънтър.
Телохранителят не се усмихна.
— Моля, последвайте ме.
Интериорът на къщата също беше внушителен. Висок три и половина метра таван, дизайнерски мебели и стени, отрупани с картини, нарисувани с маслени бои — някои от холандски майстори, други от френски, но всичките ценни.
Докато вървеше по облицования с италиански мрамор под в огромния хол, Робърт забеляза невероятно красива чернокожа жена с яркожълти бикини, седнала сред пухкави възглавници. Тя вдигна очи от лъскавото списание и му се усмихна сърдечно. Той кимна учтиво и иронично си помисли: „Дори рок звездите и спортните величия не живеят в такъв разкош.“