Кудров кимна.
— Сигурно е била под огромно напрежение. Може да се е качила на самолета и да е отишла на Бахамите. Или да се е запознала с някого в бар снощи и да е решила да прекара няколко дни с този човек някъде.
Бащата прокара пръсти по късо подстриганата си коса.
— Не е заминала никъде. Познавам Катя. Ако искаше да отмени ангажимент с мен или някой друг, тя щеше да се обади. Такава си е. Коректна е с хората и най-вече с мен. Взаимоотношенията ни са страхотни. Ако е решила, че се нуждае от почивка, щеше да ми каже къде отива.
— Ами майка й? Права ли съм в предположението си, че вече не живеете заедно с нея?
— Майка й почина преди няколко години.
Майърс не откъсваше очи от Кудров.
— Съжалявам.
— Катя не е решила да отиде никъде. Казвам ви, нещо не е наред.
Той започна нервно да крачи из стаята.
— Господин Кудров, моля ви…
— Престани да ме наричаш господин Кудров — прекъсна я той. — Не съм ти учител. Викай ми Лео.
— Добре, Лео. Не се съмнявам в теб. Само ти обяснявам защо полицаите са се държали така. Ако Катя не се появи до двайсет и четири часа, те ще се нахвърлят върху случая като мухи на мед. Ще използват всичките си възможности да я намерят. Но по-добре се подготви, защото поради общественото ти положение на знаменитост ще станеш център на вниманието на медийния цирк.
Леонид присви очи и погледна Маккий, а сетне отново се втренчи в Майърс.
— Цирк?
— Говорех сериозно, когато казах, че полицаите ще използват всичките си възможности, включително теб и общественото ти положение. Ще поискат да се обърнеш лично с призив към обществеността и да персонализираш случая. Може дори да свикат пресконференция тук, в дома ти. Ще покажат снимка на Катя по телевизията и във вестниците и ще предпочетат семейна фотография, а не само на нея, защото е… по-трогателно. Снимката ще бъде копирана и разлепена из целия Лос Анджелис, може би дори в цяла Калифорния. Ще сформират екипи за издирване. Ще поискат нейни дрехи за кучетата и после и други проби за анализ на ДНК. Репортерите ще лагеруват пред портите ти. — Тя млъкна, за да си поеме дъх. — Както казах, ще превърнат случая в цирк, но отдел „Изчезнали лица“ на лосанджелиската полиция са много добри в работата си. — Направи пауза, за да постигне по-силен ефект. — Лео, като се имат предвид общественото ти положение и социалната ти класа, трябва да предположим вероятността дъщеря ти да е отвлечена за откуп. Някой направил ли е опит да се свърже с теб?
Кудров поклати глава.
— Не съм излизал от дома си и съм оставил изрични инструкции в офиса да пренасочват всички обаждания с непознати номера към домашната ми линия. Но никой не се е обаждал.
Уитни поклати глава.
— Нещо не е наред. Чувствам го. — Леонид отчаяно погледна Майърс. — Не искам случилото се да се изтипоса по новините, освен ако не е наложително. Анди ми каза, че ти си най-добрата в работата си, по-добра от хората в отдел „Изчезнали лица“. Можеш ли да намериш дъщеря ми? — Въпросът му прозвуча по-скоро като молба.
Майърс погледна Маккий така, сякаш искаше да каже: „Много ти благодаря.“
— Ще направя всичко възможно — уверено заяви.
— Направи го.
— Имаш ли скорошна снимка на Катя?
Кудров се беше подготвил и й даде цветна фотография на дъщеря си с размери двайсет на трийсет сантиметра.
Уитни погледна снимката.
— Ще ми трябват и ключовете на апартамента й, и имената и телефонните номера на всички, с които Катя може да се е свързала. Веднага.
20.
Хънтър се обади на двата телефона, оставени за връзка с отдел „Изчезнали лица“. Господин Джайлс Карлсен, управител на фризьорски салон в Брентуд, бе позвънил на полицията преди десет дни, за да съобщи, че съквартирантката му Кати Грийн е изчезнала. Карлсен каза на Робърт, че госпожица Грийн най-сетне се е появила вчера сутринта. Заминала с новото си гадже, с което се запознала на уроци по танци.