От тонколонката на телефонния секретар се разнесе статичен шум.
Уитни се наведе още по-близо.
И онова, което чу, скрито в статичния шум, изпрати ледени тръпки в цялото й тяло.
24.
Преди да излезе от алеята за коли на семейство Мичъл, Хънтър се обади от буика си на оперативния отдел и ги помоли да съберат всичката информация, която могат, за Патрик Барлет, бившия годеник на Лора. Барлет изведнъж се беше превърнал в най-интересния човек в разследването.
Робърт затвори и набра номера на Гарсия. Разказа му какво е научил от семейство Мичъл и половин час по-късно двамата се срещнаха на входа на стар склад в Лейкуд, превърнат в жилищна сграда. Намираше се на няколко минути от Лонг Бийч.
Хънтър беше потиснат, но Карлос го разбираше. Знаеше, че съобщаването на родители на новината, че дъщеря им е станала жертва на чудовищен убиец, винаги е трудно. Но да трябва да им каже, че дори не могат да я погребат както трябва, защото трупът й е взривен на парчета, беше наистина кошмарно.
Те мълчаливо се качиха с асансьора на последния етаж.
Апартаментът на Лора Мичъл беше изумително таванско помещение с площ шестстотин квадратни метра. Холът беше семпъл, но стилен, с черни кожени мебели и великолепни килими. Кухнята се намираше вдясно от входната врата, а спалнята — вляво. И двете помещения бяха модерни, просторни и обзаведени с вкус. Но по-голямата част от апартамента заемаше ателието на Лора.
Разположено в далечния край и заобиколено с големи прозорци и две капандури, ателието беше пълно с платна във всякакви размери. Най-голямото беше поне три на два метра.
— Брей, обожавам таванските помещения — възкликна Гарсия. — Тук може да се вместят четири апартамента като моя. — Той спря и огледа вратата. — Няма влизане с взлом. Родителите й са се чули с нея за последен път преди две и половина седмици, така ли?
Робърт кимна.
— Лора и майка й са били близки. Чували са се и са се срещали почти през ден. За последен път са разговаряли на втори този месец, сряда, само два дни след последната вечер на поредната изложба на Лора в галерия в Западен Холивуд. Майка й се е опитала да се свърже с нея отново на пети и тогава се е разтревожила.
— Между втори и пети? — присви очи Карл ос. — Това е преди около две седмици.
Хънтър си пое дълбоко дъх и изражението му стана студено.
— И ако е била отвлечена от убиеца… — Той не довърши мисълта си и остави сериозността на предположението му да увисне във въздуха.
— По дяволите! — досети се Гарсия. — Била е убита вчера. Ако похитителят е и убиецът, това означава, че я е държал заложница две седмици.
Робърт тръгна към спалнята.
— Детективите от отдел „Изчезнали лица“ идвали ли са тук?
— Да. Алекс Питърсън от Западното бюро е ръководил разследването — потвърди партньорът му и издърпа чекмеджето на нощното шкафче. Вътре имаше маска за очи за спане, два гланца за устни с аромат на череши, малко фенерче и кутийка „Тик-так“. — Вече се свързах с него и му обясних, че случаят е преминал в разследване на убийство. Той каза, че не разполага с много, но ще ни изпрати всичко, което имат. Намерил е лаптопа й в хола. Обработили са го, но са открили само нейни отпечатъци.
— Ами файловете в твърдия диск?
Робърт наклони глава на една страна.
— Защитени са с парола. Компютърът е в отдел „Информационни технологии“, но не са имали спешни искания, докато не им се обадих преди няколко минути, затова все още няма нищо.
Те прегледаха гардероба — няколко рокли, някои от тях дизайнерски, дънки, тениски, блузи, сака и богата колекция от обувки и чанти. Хънтър провери хладилника, бюфетите и кофата за боклук в кухнята. Нищо необикновено. Отидоха във всекидневната и Робърт огледа снимките и заглавията на книгите на лавиците до канапето, а после тръгна към ателието.
Лора Мичъл беше лиричен абстракционист и творбите й се състояха предимно от цветове и форми, безразборно нахвърляни на платната. Подът беше осеян с палитра от пръски боя — почти като произведение на модерно изкуство. До западната стена бяха наредени десетки завършени картини. В главното работно пространство бяха разположени три триножника, двата покрити с някога бели чаршафи. На третия имаше недовършена картина с размери деветдесет на шейсет сантиметра. Робърт се вгледа в нея и после махна чаршафите от другите два статива. И двете картини също изглеждаха недовършени.
Гарсия разгледа завършените платна до стената.