— Не разбирам модерното изкуство.
— Какво искаш да кажеш? — попита Хънтър.
— Ами, погледни тази картина. — Карлос се дръпна, за да може партньорът му да я види. Платното беше изрисувано с пастелни зелени и оранжеви цветове, обградени от бликащо от енергия червено и леки щрихи синьо и жълто. За Гарсия багрите бяха несвързани.
— Какво за нея?
— Нарича се „Изгубени хора в гора от огромни дървета“.
Робърт повдигна вежда.
— Точно така. Не виждам хора, няма гора и нищо не прилича на дърво. — Гарсия поклати глава. — Иди го разбери.
Хънтър се усмихна и се приближи до големия прозорец в лявата страна на ателието. Беше заключен отвътре. Той огледа ателието, а после се намръщи и се върна в спалнята, където отново провери гардероба на Дора.
— Намери ли нещо? — попита Карлос, докато гледаше как партньорът му отива в банята.
— Още не. — Робърт прерови коша с мръсните дрехи.
— Какво търсиш?
— Дрехите й за рисуване.
— Какво?
— В хола ще намериш три снимки на Лора, направени, докато работи. На всичките е облечена с една и съща стара зеленикава риза и туристически панталони, целите изцапани с боя. — Той погледна зад вратата. — И стари маратонки. Да си ги видял някъде?
Гарсия се огледа инстинктивно.
— Не Защо са ти тези дрехи? — озадачено попита той.
— Не ми трябват. Само се опитвам да установя, че липсват. — Хънтър се върна в ателието и показа триножника с недовършената картина. — Лора е работела върху това платно. Виж. — Посочи палитра за рисуване със засъхнали бои, небрежно оставена върху дървена поставка до статива. Вдясно имаше буркан с четири различни по размери четки. Водата в буркана беше мътна от утайката от стари бои. Върху палитрата имаше друга четка, сякаш залепнала за нея. Върхът й беше засъхнал, втвърден и оцветен в яркожълта боя. — А сега огледай ателието. Лора, изглежда, е била много организирана. Но дори да не беше, художниците не оставят четките да се втвърдят от боята и да изсъхнат. За Лора би било съвсем лесно да я пусне в буркана с водата, за да я изчисти.
Гарсия се замисли.
— Нещо е привлякло вниманието й, докато е работела, може би звук, похлопване на вратата… — продължи той мисълта на партньора си. — Тя оставя четката и отива да види.
— И вероятната причина да не намерим работните й дрехи и обувки е, защото Лора е била с тях, когато са я отвлекли.
Робърт спря до няколкото завършени платна, наредени до отсрещната стена.
Нещо в голямата картина вдясно привлече вниманието му. Платното изобразяваше изумителен наклон, променящ се от жълто в единия край до червено в другия. Той отстъпи няколко крачки назад и наклони глава на една страна. Картината беше подпряна на стената под ъгъл шейсет и пет градуса, но трябваше да се гледа хоризонтално, а не отвесно. От разстояние цветовата комбинация беше хипнотична. Лора определено имаше талант и невероятно разбиране за цветовете, но не това привлече погледа на Хънтър.
Той се приближи до картината, приклекна до нея и огледа пода наоколо, а после надникна зад платното.
— Интересно.
25.
Уитни Майърс влезе в офиса си в Лонг Бийч. Франк Коен, помощникът й и експерт по проучванията, прелистваше компютърни разпечатки. Той вдигна глава, когато тя затвори вратата след себе си.
— Здравей — каза Франк и намести очилата си на дългия си, заострен нос. — Провървя ли ти? — Знаеше, че е прекарала по-голямата част от деня в мансардата на Катя в Западен Холивуд.
— Намерих няколко улики. — Майърс хвърли чантата си на стола зад бюрото си със стъклен плот и взе каната с прясно сварено кафе, чието ухание се разнасяше в кабинета. — Катя е отвлечена от апартамента й. — Наля си кафе и сложи лъжичка кафява захар.
Коен се наведе напред.
— Точно както баща й каза, намерих хавлията в кухнята — продължи Уитни. — Миризмата по нея беше съвсем лека, но съвпадаше с балсама за коса в банята й на горния етаж. Двата й куфара бяха на поставката в края на леглото.
— Куфари? — намръщи се той.
Майърс се приближи до големия прозорец с изглед към булевард „Уест Оушън“.
— Катя Кудрова току-що се е върнала от турне с Лосанджелиската филхармония. Отсъствала е два месеца — обясни тя. — Не е имала време дори да разопакова багажа си.
— Откри ли чантата и мобилния й телефон?
Уитни поклати глава.
— Само ключовете за колата й, както каза баща й.