— Някакви следи от влизане с взлом?
— Не. Ключалките на вратите, прозорците и балкона са непокътнати.
— А следи от борба?
— Никакви, освен ако не се брои хавлията на пода на кухнята и бутилката бяло вино, извадена от хладилника.
Коен изкриви устни.
— Имала ли е любовна връзка?
— Не и с някого, който би я чакал в апартамента й, ако това си мислиш. Срещала се е с новия диригент на филхармонията, Филип Стайн, но очевидно не е било нищо сериозно.
— И той ли е мислел така?
— Стайн си е падал по нея. Баща й каза, че Катя избягвала сериозните връзки. Музиката била истинската й любов.
Коен направи гримаса.
— Сериозни.
— Катя и Филип били заедно на турнето и преди да попиташ, нямаше следи той да е бил в дома й с нея онази нощ. Тя скъсала с него преди няколко дни, точно преди последния им концерт.
— Обзалагам се, че това никак не му е харесало.
— Никак.
— И къде е той сега? Или по-точно къде е бил вечерта, когато са се върнали в Лос Анджелис?
— В Мюнхен.
— Мюнхен, Германия?
Майърс кимна.
— Толкова бил разстроен. Не се прибрал с филхармонията след последния им концерт, а отлетял право за Германия. Семейството му е оттам. Не може да я е отвлякъл, какъвто и мотив да има.
Помощникът почука с писалката по зъбите си.
— Луксозните жилищни сгради в Западен Холивуд не са ли претъпкани с охранителни камери и други такива неща? Ако някой е отвлякъл Катя от апартамента й, това трябва да е заснето някъде.
— Човек би си го помислил, нали? Прав си, има камера в асансьора, две във фоайето и друга в подземния паркинг, но услужливо е имало токов удар и таблото с бушоните изгоряло вечерта, когато Катя се върнала от турнето. Камерите не са работили няколко часа. Няма записи.
— Съвсем нищо ли?
— Нищо. Баща й не се е сетил да попита портиера за камери. Затова не спомена нищо, когато се срещнахме.
Коен направи гримаса.
— Знам. Това говори за професионално отвличане, нали?
— Някой свързал ли се е със семейството? Има ли искане за откуп?
Майърс поклати глава и се върна до бюрото си.
— Нищо и това ме озадачава. Дотук всичко сочи професионална работа. А професионалистите винаги искат пари. Катя и семейството й са богати и откупът може да бъде за милиони. Тя е изчезнала от близо четирийсет и осем часа, но досега никой не се е обадил.
Коен отново почука с писалката по зъбите си. Той работеше с Уитни отдавна и знаеше, че в професионалните отвличания, комуникацията между похитителите и изнудваните обикновено се установява бързо, ако е възможно преди потърпевшият да има шанс да намеси властите. Ако похитителят не искаше пари, тогава имаха работа не с похитител, а с хищник.
— Но нещата стават по-лоши — продължи Майърс и се облегна назад на стола си. — Нашият извършител обича игричките.
Коен престана да почуква с писалката.
— Какво имаш предвид?
— В кухнята имаше телефонен секретар.
— Е, и?
Тя остави напрежението да продължи още малко.
— Машината беше пълна докрай. Имаше шейсет съобщения.
Лявото око на Коен потрепна.
— Шейсет?
Майърс кимна.
— Прослушах ги всичките. — Тя отпи от кафето. — Нямаше нито дума. Абсолютно мълчание, нито дори тежко дишане.
— Всичките са били празни?
— Така звучеше. Помислих си, че нещо не е наред с телефона или с машината, докато не стигнах до последното съобщение.
— И? — Той отвори широко очи.
— Чуй го с ушите си. — Уитни прерови чантата си, извади електронен диктофон и го подхвърли на помощника си.
Той веднага го сложи пред себе си на бюрото, нагласи очилата на носа си и натисна бутона за пускане на записа. Изминаха няколко секунди мълчание и после от малката тонколона се разнесе слаб бял шум, който продължи няколко секунди.
— Статичен шум?
— Отначало прилича на това, нали? Но го изслушай пак. Внимателно.
Коен протегна ръка към диктофона, превъртя записа, доближи го до дясното си ухо и се заслуша много внимателно.
Кръвта във вените му се смрази.
— Какво е това, по дяволите?
Подобният на статичен шум звук прикриваше нещо друго, което звучеше като шепот. Коен го изслуша още няколко пъти. Нямаше съмнение, че е записан неразбираем шепот.
— Някой казва ли нещо или само се опитва да си поеме дъх?