Мобилният телефон иззвъня в джоба му.
— Детектив Хънтър.
— Обажда се Пам от оперативния отдел — каза гласът от другия край на линията. — Изпратих ти по електронната поща информацията за Патрик Барлет, която успяхме да намерим. В момента той отсъства от града.
— Отсъства?
— На конференция е в Далас от вторник вечерта. Ще се върне утре следобед. Проверихме всичко.
— Добре. Благодаря, Пам.
Хънтър затвори и отново насочи вниманието си към мястото зад голямата картина и неясните отпечатъци. Някой силен и бърз извършител би преодолял разстоянието оттам до Лора за миг, твърде бързо, за да може тя да реагира. Но Робърт не мислеше, че нападателят я е изненадал по този начин. Ако беше така, щеше да има борба, а никъде нямаше следи. Ако някой се беше промъкнал зад нея и я беше упоил, тя несъмнено щеше да изпусне палитрата и четката, а не да ги остави до статива. Пространството около мястото, където беше стояла и работила върху картината, беше осеяно с капчици боя, но нямаше пръски, създадени от палитра, паднала на земята.
— Дай ми фенерчето, Карлос.
Гарсия му го даде и Хънтър съсредоточи лъча върху точка в тухлената стена точно зад голямото платно.
— Нещо друго? — попита Карлос.
— Още не съм сигурен, но тухлените стени издърпват влакна от платовете, ако се облегнеш на тях. — Робърт доближи фенерчето и когато стигна на около два метра от пода, се придвижи напред и спря само на няколко милиметра от стената, като внимаваше да не разпръсне праха. — Мисля, че попаднахме на нещо.
27.
Западен Холивуд е известен с нощния си живот, присъствието на знаменитости и разнообразна атмосфера. Тематични барове, луксозни ресторанти, футуристични и екзотични нощни клубове, дизайнерски бутици, спортни центрове и разнообразни заведения с музика на живо денонощно забавляват хората. Повечето жители на Лос Анджелис наричат района „Уе Хо“ и се говори, че ако не можеш да се забавляваш в Западен Холивуд, тогава вероятно вече си умрял.
Минаваше шест часът вечерта, когато детективите стигнаха до художествената галерия „Даниъл Росдейл“ на булевард „Уилшър“. Сградата беше малка, но стилна. Опушени стъкла, бетон и метални рамки бяха използвани за построяването на пирамидалната структура, която сама по себе си можеше да се смята за скулптура.
Калвин Ланге, уредникът на галерията и най-близкият приятел на Лора Мичъл, се беше съгласил да разговаря с детективите. Последната изложба на Лора се беше състояла в неговата галерия.
Привлекателна и елегантно облечена асистентка покани Хънтър и Гарсия в кабинета на Калвин Ланге.
Той седеше зад бюрото си, но стана, когато двамата детективи влязоха. Беше жилав, усмихнат мъж на трийсет и няколко години, с пясъчноруса коса.
— Господа — каза той, докато крепко стискаше ръцете им, — по телефона ми казахте, че става дума за Лора Мичъл. — Ланге посочи двата кожени стола пред бюрото си и зачака детективите да седнат. — Проблеми ли има с някои от картините й, закупени от галерията? — Той млъкна и се втренчи изпитателно в Хънтър и Гарсия, а после си спомни за телефонното обаждане на майката на Лора отпреди две седмици. — Тя добре ли е?
Робърт му разказа какво се е случило.
Очите на Ланге се стрелкаха между двамата детективи. Устните му се разтвориха, но не излязоха думи. Имаше вид на дете, на което току-що са казали, че Дядо Коледа не съществува. Все още стъписан и онемял от изненада, той се приближи до минибара, вграден във висока дървена секция на стената, и с трепереща ръка посегна да вземе чаша.
— Желаете ли питие? — Гласът му потрепери.
— Не, благодаря — отвърна Хънтър, който внимателно следеше движенията му.
Ланге си наля голяма чаша коняк и веднага отпи. Лицето му донякъде възвърна цвета си.
— Госпожа Мичъл ми каза, че вие вероятно сте били най-близкият приятел на Лора извън семейството й — каза Робърт.
— Може би… — Уредникът разтърси глава, сякаш беше дезориентиран. — Не съм сигурен. Лора беше много затворена, но се разбирахме добре. Тя беше… фантастична — забавна, талантлива, интересна, красива…
— Лора е имала изложба в галерията ви неотдавна, нали? — попита Карлос.
Ланге им обясни, че изложбата на Лора е била от първи до двайсет и осми февруари и е пожънала огромен успех. Посетили я много хора и всичките двайсет и три картини били продадени. Тя присъствала за около два часа на откриването и закриването и изобщо не изглеждала разстроена, разтревожена или обезпокоена.