— На закриването ли я видяхте за последен път? — попита Хънтър.
— Да.
— Редовно ли поддържахте връзка? Телефонни обаждания, съобщения?
Уредникът поклати глава.
— Не толкова редовно. Обикновено разговаряхме по телефона два-три пъти месечно. Зависеше колко сме заети. Понякога обядвахме заедно или изпивахме по няколко питиета, но не се виждахме редовно.
— Госпожа Мичъл ми каза, че бившият годеник на Лора е бил на закриването — продължи Робърт.
Ланге насочи погледа си към него.
— Спомняте ли си дали го видяхте да разговаря с Лора?
Уредникът отпи още една глътка коняк и Хънтър забеляза, че ръцете му отново започнаха да треперят.
— Да, бях забравил за това. Той беше пийнал повечко и много я разстрои. Двамата бяха застанали до стълбището в дъното на галерията, далеч от главната зала и тълпата. Търсех Лора, защото исках да я представя на важен купувач от Швейцария. Когато най-после я намерих и се приближих до нея, забелязах, че е нещастна, а той гневно се отдалечи.
— Лора каза ли ви какво се е случило?
— Не. Не искаше да говори за това. Отиде в тоалетната и излезе след десетина минути, но преди това ме помоли да го изгоня, за да не вдигне скандал пред гостите.
— Скандал? Каза ли ви защо?
Ланге поклати глава.
— Не, но почувствах, че той ревнува.
Гарсия го погледна.
— От кого? Лора беше ли с някого?
— Не, но по-рано вечерта я видях да разговаря с един човек. И знам, че са разменили телефонните си номера, защото тя ми каза.
— Можете ли да го опишете? — попита Карлос.
Уредникът прехапа устни и се замисли.
— Мисля, че имам негова снимка.
28.
Калвин Ланге вдигна показалец, за да направи знак на двамата детективи да почакат минутка, и вдигна телефона на бюрото си.
— Нали все още имаме снимките от изложбата на Лора Мичъл? Чудесно. Би ли донесла лаптопа си в кабинета ми, ако обичаш? Да, веднага. — Той затвори и обясни, че винаги правят снимки и дори видеозаписи на изложбите, особено на вечерите, когато присъства художникът. Използват фотосите за брошури, рекламни кампании и в уебсайта си.
— А имате ли кадри от охранителните камери? — Хънтър беше забелязал шест камери, докато вървяха към кабинета на уредника на галерията.
Ланге смутено поклати глава.
— Рециклираме хард дисковете на всеки две седмици.
На вратата се почука и в стаята влезе същата асистентка, която ги беше поканила в кабинета на Ланге. Носеше бял лаптоп.
— Вече сте се запознали с Нат — каза уредникът и й направи знак да се приближи до бюрото му.
— Не съвсем — усмихна се тя. Погледът й се задържа върху Робърт.
— Натали Фостър е моята асистентка — обясни Ланге, — но е и страхотен фотограф и много добра с компютрите. Тя поддържа и уебсайта ни.
Жената се ръкува с двамата детективи.
— Моля, наричайте ме Нат.
— Те са детективи от отдел „Убийства“ — добави Ланге.
Усмивката й помръкна.
— „Убийства“?
Хънтър й обясни каква е причината за посещението им и тялото на Натали се напрегна. Вгледа се в Ланге и Робърт разбра, че в съзнанието й се въртят куп въпроси.
— Искаме да разгледаме снимките от изложбата на Лора, Нат — каза уредникът.
Тя проумя думите му след няколко секунди.
— Да… разбира се. — Сложи лаптопа на бюрото и го включи. В стаята настъпи тягостно мълчание, докато компютърът зареждаше. Асистентката написа парола и с треперещ пръст завъртя мишката, търсейки директорията със снимките.
Хънтър извади малка бутилка минерална вода от шкафа с напитките.
— Пийнете. Ще ви помогне. — Той пусна лед в чашата с водата и й я занесе.
— Благодаря — насила се усмихна Натали, изпи две големи глътки и после отново насочи вниманието си към компютъра.
След още няколко изщраквания с мишката фотогалерията изпълни екрана.
— Готово.
Първата снимка показваше главната зала на художествената галерия на откриването на изложбата на Лора Мичъл. Беше пълна до краен предел.
— Колко души присъстваха онази вечер? — попита Робърт.