Выбрать главу

Робърт поклати глава.

— Лора може да му е отворила — предположи Гарсия.

Блейк кимна.

— Това означава, че убиецът може да е използвал фалшива самоличност, за да се вмъкне в сградата и да позвъни на вратата й или тя да го е познавала, или да се е представил за колекционер или купувач и да си е уговорил час за среща. Но пък тогава защо ще се крие зад картина? Няма логика.

— Да — съгласи се Хънтър. — И затова мисля, че Лора не му е отворила и не го е поканила да влезе, но вероятно го е познавала.

Капитанът се замисли.

— Извършителят може да е имал ключове от апартамента й.

— Да, или шперц — добави Робърт.

— Лора имала ли е гадже?

— По-късно днес ще говорим с бившия й годеник. Самолетът му от Далас ще кацне в четиринайсет и четирийсет и пет.

— Откога не е в града?

Хънтър се почеса по челото.

— От вторник вечерта.

— Това го зачерква от списъка със заподозрените, нали?

— В момента не мога да го твърдя със сигурност, капитане.

Блейк се обърна към Робъртс:

— Да видим. Той отсъства от Лос Анджелис от вторник вечерта. Трупът на жертвата е намерен преди два дни — в сряда следобед. Точният час на настъпването на смъртта не е определен, но в доклада на криминалистите пише, че е станало не повече от три до шест часа преди откриването на тялото. Това означава, че той не е бил в града, когато тя е умряла, Робърт.

— Да — съгласи се Хънтър, — но нямаме доказателства, че извършителят я е убил. Може да я е оставил жива в месарницата часове преди Лора да умре, дори предишната вечер, предоставяйки почти перфектно алиби на бившия й годеник. На този етап ни е нужна повече информация, преди да започнем да отхвърляме заподозрените.

— Добре — отвърна Блейк. — Ами другият мъж, за когото ми каза Карлос? Онзи, който е свалял Лора на закриването на изложбата й?

Хънтър потърси на бюрото си, намери копие на снимката на непознатия и й го даде. Тя се втренчи в лицето.

— Проверяваме снимката му в общата база-данни на полицията, но все още не е открито съвпадение. Освен това екип униформени полицаи обикалят всички художествени галерии, изложбени зали, музеи, училища по изкуството и кафенета, където се уреждат изложби. Уредникът на галерия „Даниъл Росдейл“ каза, че със сигурност го е видяла преди предишната изложба. Това означава, че човекът вероятно се интересува от изобразително изкуство. Надяваме се, че някой ще го разпознае.

— Не научихме нищо от разговорите със съседите на Лора — добави Гарсия. — Две-три седмици са дълго време някой от тях да си спомня да е чул нещо необикновено или да е видял нещо подозрително.

— Криминалистите намерили ли са нещо друго в апартамента й?

Робърт си наля чаша вода.

— Взели са няколко черни влакна от тухлената стена. Още няма резултати, но вероятно са улика.

— И каква е уликата?

— Някои влакна са били на място на около два метра от пода.

— Косми? — попита капитанът.

— Няма.

— Тогава човекът е носел шапка или скиорска маска — заключи тя.

— Предполагаме, че докато се е криел, нападателят е допрял гръб до тухлената стена — обясни Хънтър. — Ако сме прави и влакната са от шапка, той трябва да е висок метър и осемдесет или метър и деветдесет.

— А ако влакната не са от шапка?

— Тогава са от пуловер и търсим двуметров великан.

— Поне ще го забележим лесно — пошегува се Карлос.

— Няма ли следи от борба? — попита Блейк, след като леко се усмихна.

— Не.

Тя се обърна и се загледа в снимките от местопрестъплението, закачени на таблото. Колкото и често да ги разглеждаше, всеки път фотосите я караха да потрепери. Насилието в града, изглежда, се засилваше с всяка изминала година.

— Говори, Робърт, защото цялата тази работа започва да не ми харесва. Изминаха два дни, откакто открихме трупа на Лора и негодникът взриви бомба в моргата и уби двама души, сред които един от най-добрите ми приятели, а все още не сме стигнали доникъде. Защо Лора е била държана за заложница толкова дълго, преди да бъде убита? Семейство Мичъл получило ли е искане за откуп?

Той поклати глава.

— Не. И ако сме прави, убиецът не търси пари. Отвличанията, последвани от убийства, рядко са за пари.

Барбара усети, че по гърба й полазиха ледени тръпки.

— А мислиш ли, че я е държал за сексуално удоволствие?