— Възможно е. Но без доклад от аутопсия никога няма да разберем дали Лора Мичъл е била изнасилена или не.
Капитанът въздъхна дълбоко.
— Винаги има причина похитителят да държи заложник, без да иска пари за връщането на жертвата — допълни Робърт. — Двете най-често срещани са отмъщение или обсебеност от жертвата, които нападателят не може да превъзмогне. В девет от десет случая всичко започва като платоническа любов… увеличена хиляди пъти. — Хънтър млъкна и впери поглед в снимката на лицето на Лора Мичъл. — И почти неизменно тази обсебеност е или се превръща в сексуална.
Блейк пристъпи от крак на крак.
— Но тук нещо не се връзва — продължи Робърт.
— Какво?
— От снимките на местопрестъплението знаем, че убиецът не е изтезавал Лора.
Капитанът сбърчи чело.
— Изтезанията, унижението и садистичното сексуално насилие са голяма част от повечето отвличания, последвани от убийства — обясни Хънтър. — Когато причината за отвличането не са пари, ако и когато жертвата бъде открита, обикновено има ясни следи от физически мъчения и насилие. — Той се приближи до таблото с фотографиите. — Преди да установим самоличността й, с Карлос внимателно прегледахме тези снимки с лупа и се опитахме да определим физически белези, които да ни насочат в правилната посока. — Робърт поклати глава. — Не открихме нито драскотина. Лора няма други наранявания, освен причинените от шевовете и ноктите й.
— Ако е търсел отмъщение — обади се Гарсия, — похитителят щеше да я изтезава, капитане. А ако е бил обсебен от нея, има голяма вероятност да я е изнасилил. И в двата случая по тялото й щеше да има охлузвания.
— След като нападателят започне да използва насилие, за да получи онова, което иска… — добави Хънтър, — тогава попада в много бърза спирала надолу. Надмощието му над жертвата и фалшивото чувство за сила, което му вдъхва, го опияняват като наркотик. Насилието ескалира и изнасилванията стават все по-агресивни, докато… — Той не довърши изречението.
— Но този случай не е такъв — поде Карлос. — Има отвличане, държане в плен и убийство, но не и насилие.
Блейк едва не се задави, като чу думите му.
— Няма насилие? — Тя погледна снимките на таблото и после отново двамата детективи. — Той е сложил бомба в нея и я е зашил, докато още е била жива. Какво смятате за насилие, по дяволите?
— Точно това е проблемът, капитане — намеси се Робърт. — Насилието е дошло чак накрая, с убийството. И всички сме съгласни, че е било ужасяващо садистично. Но липсата на наранявания по тялото на Лора показва, че убиецът не е проявил насилие към нея, докато я е държал в плен. Няма ескалация. Всичко започва от нулево насилие и прераства в чудовищно насилие в една бърза стъпка.
— И какво ни говори това?
Хънтър я погледна в очите.
— Имаме работа с изключително лабилен, избухлив човек. Когато той се ядоса, някой загубва живота си.
33.
Патрик Барлет беше един от най-добрите финансови съветници в цяла Калифорния и управляваше фирмата си от четирийсетия етаж на прочутата кула 777.
Приемната на компанията му беше обзаведена, за да смайва. Хънтър си помисли, че Барлет несъмнено вярва в теорията, че парите привличат още пари.
Зад полукръглото гише от стомана и зелено стъкло стояха две секретарки. Синхронизираните им усмивки поздравиха Хънтър и Гарсия, докато детективите се приближаваха към рецепцията. Робърт показа служебните си документи, но сложи пръст върху думата „Убийства“. Усмивките на секретарките загубиха част от блясъка си. Две минути по-късно двамата детективи бяха поканени в кабинета на Патрик Барлет.
Приемната на фирмата беше внушителна, но кабинетът на Барлет беше величествен. Цялата западна стена представляваше огромен прозорец и предлагаше панорамен изглед към Лос Анджелис, който малцина бяха виждали. Подът беше от безупречно чисти голи дъбови дъски. Стените бяха боядисани в бяло със съвсем лек оттенък на синьо. Помещението беше пълно с остри ъгли и лъскави повърхности.
Барлет поздрави Хънтър и Гарсия с крепко ръкостискане.
— Моля, влезте — каза той със спокоен, плътен глас. — Извинявайте за бъркотията. Току-що дойдох. Идвам направо от летището.
Барлет беше на трийсет и една години, висок колкото Карлос, но с мускулесто телосложение на футболен защитник, слънчев загар и гъста кестенява коса. Очите му бяха тъмни, почти черни. Структурата на костите на лицето му беше привлекателна като на холивудска суперзвезда.