Докато обясняваше причината за посещението им, Хънтър забеляза промяна в очите на Барлет, сякаш нещо ценно се беше разбило на парчета.
Барлет седеше зад внушителното си бюро, без да отрони нито дума. Погледът му се задържа за няколко секунди върху Робърт, а после се отмести към малка снимка в рамка на бюрото, фотографията показваше три двойки на галавечеря. Патрик и Лора седяха един до друг. Изглеждаха щастливи влюбени.
— Трябва да има някаква грешка. — Спокойствието в гласа му се замени с изтерзано треперене.
Хънтър поклати глава.
— За жалост няма грешка.
— Трябва да има. Кой идентифицира трупа?
— Господин Барлет, няма грешка. — Този път гласът на Робърт прозвуча по-твърдо.
Патрик отново се загледа в снимката в рамка. Ръцете му се преместиха от бюрото на коленете, като на дете, което се опитва да скрие факта, че треперят.
— Кога видяхте госпожица Мичъл за последен път, господин Барлет? — попита Гарсия.
Мълчание.
— Господин Барлет?
Той погледна двамата детективи.
— Какво? Моля, наричайте ме Патрик.
— Кога видя госпожица Мичъл за последен път, Патрик? — малко по-бавно повтори Карлос.
— Преди няколко седмици, на закриването на изложбата й в… — Барлет се помъчи да си спомни името, но не можа. — Някъде в Западен Холивуд.
— Галерия „Даниъл Росдейл“? — помогна му Хънтър.
— Да, същата.
— Беше ли поканен? — попита Гарсия.
— Изложбата не беше с покани.
— Госпожица Мичъл знаеше ли, че ще отидеш? Тя ли ти каза да отидеш?
Държането на Барлет стана много по-твърдо.
— Обвинявате ли ме? — Той не изчака отговор. — Това е абсурдно. Ако мислите, че бих наранил Лора, тогава вероятно сте най-лошите детективи, които е имал този град. Или не сте си направили труда да проверите миналото ни. Ние имаме история заедно. Аз обичам Лора. По-скоро бих отнел живота си, отколкото да й сторя зло.
Робърт забеляза, че Барлет не спомена факта, че не е бил в града, когато е бил открит трупът на Лора.
— Опита ли да се свържеш с нея отново след изложбата? Очевидно не сте се разделили в много добри отношения онази вечер.
— Какво? — Патрик се втренчи гневно в Карлос. — Това са глупости. Трябва първо да си изясниш фактите, детектив. Признавам, че онази вечер пийнах повечко и се държах като смешник, но това беше всичко. Нищо повече. И да, на другия ден й позвъних, за да се извиня, но отговори телефонният секретар.
— Остави ли съобщение?
— Да.
— Лора отговори ли на обаждането ти?
Барлет се изсмя нервно.
— Не. Тя никога не отговаря на обажданията ми. Свикнал съм.
— Защо спомена, че си се държал като смешник? — попита Гарсия. — Какво се случи?
Барлет се замисли, опитвайки се да реши дали да каже повече.
— Тъй като е очевидно, че ме подозирате, мисля да подновим разговора в присъствието на адвоката ми.
— Не те обвиняваме в нищо, Патрик — възрази Карлос. — Само си изясняваме някои неща.
— Струва ми се, че ме разпитвате. Затова, ако нямате нищо против, наистина мисля, че трябва да присъства адвокатът ми. — Барлет посегна към телефона на бюрото си.
Гарсия се наведе напред и прокара ръка по наболата си брада.
— Това е твое право, Патрик — поде Хънтър, — но няма да помогне на никого. И определено ще бъде загуба на време, което може да прекараме в издирване на убиеца на Лора.
Барлет престана да набира номера и погледна Робърт.
— Разбирам, че този стил на разследване те разстройва, но в момента всички са заподозрени и не бихме си свършили работата, ако не дойдем да похлопаме на твоята врата. Вечерта на закриването на изложбата на Лора, изглежда, е последният път, когато някой е видял жива госпожица Мичъл. Тогава си се карал с нея. Ти си интелигентен човек, затова си помисли. Като се имат предвид добре документираните ти изблици, историята ти с Лора Мичъл и фактът, че от четири години се мъчиш да си я върнеш, изненадан ли си, че сме дошли при теб? Ти какво би направил на наше място?
— Никога не бих сторил зло на Лора — повтори Барлет.
— Добре, но това не е начинът да го докажеш. Каквото и да направиш, със или без адвокат, пак трябва да отговориш на въпросите ни. Ще извадим съдебна заповед и нещата ще се проточат. — Хънтър многозначително съсредоточи очи върху снимката на бюрото. Барлет проследи погледа му. — Убиецът на Лора, жената, която си обичал толкова много, е на свобода. Наистина ли мислиш, че съпротивата ти и губенето на времето ни е добър избор?