Треперейки, тя вдигна ръце към лицето си и докосна устните си. Треперенето се превърна в неудържими конвулсии на ужас, когато осъзна защо не можа да ги раздвижи.
Устата й беше зашита.
Обзе я отчаяние.
Машинално и без усещане за реалност, треперещите й пръсти пробягаха по шевовете на устните й като луд пианист. Воплите и обезумелите й сподавени писъци отекнаха в стаята, но там нямаше никого, който да ги чуе. Конецът, с който бяха зашити устните й, се впи по-надълбоко в кожата й, когато отново се помъчи да размърда устни. Тя усети вкуса на кръв.
Изведнъж, сякаш в главата й прещрака нещо, тя осъзна една друга много по-силна и ужасяваща болка. Започваше някъде между краката й и се разпространяваше из тялото й с такава ожесточеност, сякаш в нея се беше вселило злото.
Ръцете й инстинктивно се плъзнаха към източника на болката и когато докоснаха шевове и на друга част на тялото си, тя почувства, че силите я напускат.
Завладя я паника и защитният механизъм на организма й изпълни кръвоносната й система с адреналин, притъпявайки болката дотолкова, че да може да се движи. Водена от инстинкт за оцеляване, тя положи усилия да се надигне и да седне.
Звуците изчезнаха, времето сякаш спря и светът стана черно-бял пред очите й. Едва тогава осъзна, че е гола и лежи върху маса от неръждаема стомана. Странно, но плотът се намираше по-високо над земята, отколкото би се очаквало, поне трийсет и няколко сантиметра.
Тя погледна босите си крака и изведнъж почувства надежда. Краката й също не бяха завързани. Ужасените й очи трескаво претърсиха стаята — голяма и квадратна, с бетонен под и метална врата точно пред нея. Не изглеждаше заключена. На стените бяха наредени празни дървени лавици.
Без да губи повече време и без да я е грижа дали това е жесток капан или не, тя скочи на пода. По гърба й полазиха ледени тръпки, щом допря ходила до земята. Част от секундата по-късно в тялото й изригна невъобразима болка. Краката й загубиха сили и тя се свлече на колене, треперейки. Сведе поглед надолу и съзря кръв.
40.
Бяха изминали три дни, откакто бе намерен трупът на Лора Мичъл, но малко неща бяха станали известни. Джеймс Смит, или който и да беше в действителност, бе изчезнал. Криминалистите се оказаха прави — всички отпечатъци, намерени в апартамента му, бяха на един и същи човек. Няколко часа ги проверяваха в Националната автоматизирана система за идентификация, но не откриха съвпадения. Джеймс Смит, изглежда, не беше в системата.
Резултатът от анализа на ДНК щеше да бъде готов след ден и нещо. Който и да бе, Джеймс Смит беше умен.
Изборът на най-често срещаното мъжко име в Съединените щати автоматично го скриваше зад много други хора. Хънтър беше помолил оперативния отдел да стеснят кръга на мъжете на име Джеймс Смит, като ги пресеят по възрастта и приблизителния ръст, но списъкът пак оставаше дълъг. Пък и стана очевидно, че Джеймс Смит не е истинското му име.
Апартаментът в Норуок беше нает и предплатен в брой за една година. Робърт разговаря със собственика господин Ричардс. Той беше пенсионер, имаше и магазин и живееше в Палмдейл. Господин Ричардс му каза, че е виждал Джеймс Смит само два пъти — когато наемал жилището преди две години и отново, дванайсет месеца по-късно, когато подновил договора за наема и предплатил за една година, плюс допълнителните разходи — предостатъчно, за да покрие всичките си сметки. Това беше причината да не намерят сметки в апартамента му.
Според господин Ричардс през двете години, докато живеел под наем в апартамента му, Смит бил чудесен наемател, най-добрият, който имал.
— Не създаваше никакви неприятности. Не искаше нищо, за разлика от повечето ми предишни наематели. Те непрекъснато ми се обаждаха и ме врънкаха за нов хладилник, печка, дюшек, електрически душ и какво ли не още. Вечно се оплакваха, че нещо с апартамента не е наред, но Джеймс никога не хленчеше.
— Проверихте ли документите му, когато господин Смит нае апартамента ви? — попита Хънтър. — А миналото му, какъв е, къде работи или нещо такова?
Господин Ричардс поклати глава.
— Не беше необходимо. Той плати в брой и за цяла година напред, което означава, че няма да пропусне да плати наема.