Бриндъл кимна.
Гарсия насочи вниманието си към голямата концентрация кръв на пода.
— Доколкото виждам, тя няма други наранявания, освен шевовете. Откъде е дошла всичката тази кръв?
Доктор Хоув и Майк Бриндъл се спогледаха обезпокоено.
— Ще разбера със сигурност при аутопсията — отговори съдебният лекар, — но признаците сочат вътрешен кръвоизлив.
Блейк отвори широко очи.
— Всичката тази кръв… — доктор Хоув поклати глава, сякаш се мъчеше да намери точните думи — се е процедила през шевовете.
— Мамка му! — Карлос потърка лице с дясната си ръка.
— Жертвата има и леки охлузвания по ръцете и коленете — добави патоанатомът. — Предполагаме, че е слязла от масата и се е строполила на земята. Може би защото е била зашеметена или от силна болка, но е била жива. Охлузванията вероятно са причинени, докато е пълзяла към вратата. По масата има нейни отпечатъци, затова стигнахме до извода, че убиецът я е оставил там, но няма нито една капка кръв. Започнала е да кърви, след като се е свлякла на пода.
— А ето и това — обади се Бриндъл и се приближи до мястото, където стоеше Блейк. — Извинявай, капитане.
Барбара се намръщи и отстъпи вдясно.
Бриндъл посочи стената зад нея и едва тогава всички видяха малките черни букви, напръскани със спрей — В ТЕБ Е.
43.
Блейк отвори уста от почуда. Това бяха абсолютно същите думи, които Хънтър бе забелязал надраскани със спрей на тавана в месарницата, където беше открит трупът на Лора Мичъл. Погледът й се съсредоточи върху тялото на пода и сетне отново се отправи към доктор Хоув.
— Мислех, че разполагаме само с подозрения и догадки, но очевидно съм сгрешила. Но щом вие сте разбрали, че убиецът е същият и като се има предвид, че беше поставил в първата жертва бомба, която отне живота на още двама души в залата за аутопсии… — посочи буквите на стената, — и той ни казва, че е направил същото и тук, защо стоим в тази стая, по дяволите? Къде са сапьорите? И защо сте рискували и сте преобърнали трупа?
— Защото взривното устройство, което убиецът е сложил в жертвата, този път вече е избухнало в нея — отвърна Хънтър и леко потърка чело.
— Съдейки по мястото, откъдето е изтекла кръвта, и ние сме на същото мнение — съгласи се патоанатомът.
— Както споменах, всички следи сочат към вътрешен кръвоизлив, но не сме виждали такова нещо.
— Какво имаш предвид? — попита капитанът.
— Вътрешните кръвоизливи обикновено се причиняват от травматични наранявания, разкъсване на кръвоносни съдове или някои специфични заболявания, например карциноми. Кръвта се събира в тялото, затова се наричат вътрешни. И количеството е само една малка част от това, което виждаме тук. Тази жена е кървяла така, сякаш е била осакатена. Причината за кръвоизлива е била вътре в нея.
В продължение на минута никой не отрони нито дума.
— В стаята нямаше нищо друго, освен това, което виждате — обади се Майк Бриндъл. — Трупът, старите лавици на стените и масата от неръждаема стомана. — Той я посочи. — Няма вериги, въжета или други окови. Огледът отблизо на китките и глезените на жертвата не показа следи от охлузвания или белези. Не е била завързана. Не е била и заключена, защото вратата няма ключалка. — Бриндъл замислено поклати глава. — Истината е, че не можем да открием нищо, което да обясни защо не е излязла оттук. Няма признаци, че някой е бил с нея, когато е умряла. Убиецът, изглежда, я е оставил на масата и си е тръгнал. Тогава тя не е кървяла. Убиецът обаче е знаел, че жертвата му няма да излезе жива от стаята.
Хънтър вече беше забелязал, че масата е повдигната по-високо от обичайното над пода.
— Това стори ли се странно на някого? — Той посочи дървените блокчета под четирите крака на масата.
Останалите се намръщиха.
— Първата жертва, Лора Мичъл — продължи Робърт, — беше оставена върху плот от неръждаема стомана в месарница в Източен Лос Анджелис. Плотът също беше повдигнат над земята с тухли. Отначало си помислих, че месарят е великан, но проверих. Той е висок метър и седемдесет.
— Смяташ, че убиецът го е направил нарочно? — попита Блейк. — Защо?
— Още не съм сигурен.
По стълбите се чуха стъпки. След две секунди в стаята влезе криминалист, също облечен в бял гащеризон от тайвек. Носеше голям, черен пластмасов куфар.
— Благодаря, Том — каза Бриндъл и протегна ръка към куфара. — Знам как да го наглася.