Доктор Хоув прибра косата си зад ушите.
— Може да има различни причини — някакъв ритуал от страна на убиеца, жертвата е отказала да се храни или не се е чувствала добре, била е ядосана и така нататък… — Тя леко сви рамене.
— Откри ли някакви белези по тялото й, докторе? — обади се Хънтър.
Лицето на съдебния лекар се промени, сякаш детективът беше задал въпрос за един милион долара.
— Ето тук нещата започват да стават интересни. — Тя отстъпи вдясно и отново впери очи в призрачно бледото лице на Кели Дженсън. — Не намерих нито една драскотина по нея.
Капитан Блейк остана озадачена.
— Нищо?
— Нищо — потвърди доктор Хоув. — Както споменах, по китките и глезените няма белези и охлузвания. Знаем, че не е била завързана за масата в мазето на детската градина, но не мога да открия и нищо, което да предполага, че изобщо е била завързана, докато са я държали в плен. Прегледът на вътрешността на устата и кожата наоколо също не показа следи, че устата й е била запушена.
— Това означава, че убиецът не се е притеснявал, че тя ще издаде звук — отбеляза Гарсия.
Съдебната лекарка кимна.
— Била е упоена или заключена в обезопасена и звукоизолирана стая, или и двете. Резултатите от токсикологичния анализ ще бъдат готови след няколко дни.
— Следи от убождания? — попита Хънтър.
— Не, с изключение на леките охлузвания по дланите и коленете, които съм сигурна, че е получила, когато е паднала на пода, по нея няма нито една драскотина. Щом махнах конците, не остана абсолютно никакво доказателство, че убиецът я е докосвал.
Всички се умълчаха.
Робърт се замисли колко дълго бе разглеждал снимките от местопрестъплението на Лора Мичъл. Също като при Кели Дженсън, и по нея нямаше драскотина.
Загледа се в ръцете на Кели и се смръщи. Ноктите й бяха изпилени като на вещица, възможно най-заострени.
— Откри ли нещо под ноктите й, докторе? Защо са като на… хищен звяр?
— Имаш набито око, Робърт. И отговорът е, че не съм сигурна защо. Но, да, намерих нещо под ноктите — прах с цвят на тъмна мед. Може да е глина, прах от тухли или засъхнала мръсотия. Пак ще трябва да изчакаме резултатите от лабораторните изследвания, за да бъдем сигурни.
Хънтър се наведе и огледа по-отблизо ръцете на Кели Дженсън.
— Ще маркирам със „Спешно“ всичко, свързано с този случай, което изпращам в лабораторията — увери ги доктор Хоув. — Да се надяваме, че ще започнем да получаваме резултати след един-два дни. Но за съжаление заради жестоки вътрешни наранявания на жертвата и голямата кръвозагуба няма да можем да установим със сигурност дали е била изнасилена или не. Ако е имало някакви следи, те са били измити от собствената й кръв.
Всички се сковаха, когато чуха думите й.
Патоанатомът се приближи до металния плот и взе нещо от пластмасов поднос.
— Ето я причината за всичко. Гротескно и същевременно гениално — каза, докато се връщаше до масата за аутопсии. Странният метален предмет, който държеше, беше дълъг двайсетина сантиметра, широк 0,6 сантиметра и дълбок пет сантиметра. На пръв поглед приличаше на няколко дълги и тесни метални ивици, натрупани една върху друга като колода карти.
Останалите наблюдаваха с любопитство.
— Това е поставил в жертвата убиецът — продължи доктор Хоув, този път с по-тъжен глас.
— Не знам какво е, но със сигурност не е онова, което видяхме на рентгена, по дяволите — обади се капитан Блейк.
— Не е. Не и в това положение — съгласи се съдебният лекар.
— Какво означава това, за Бога?
Патоанатомът отиде от другата страна на масата за аутопсии, оставяйки известно разстояние между себе си и другите трима.
— Оръжие, каквото не съм виждала. Комплект от дванайсет ножчета за бръснене, широки 0,6 сантиметра, прикрепени заедно с много силен и ефикасен пружинен механизъм. Ножчетата са остри като лазер. Самурайският меч реже като бейзболна бухалка в сравнение с тях.
Хънтър потърка очи и се размърда неспокойно.
— Не разбирам. — Карлос поклати глава. — Както отбеляза капитанът, не видяхме това. Какво имаше предвид, като каза, че не е било в това положение, докторе?
— Очевидно си спомняте какво видяхме в тялото на жертвата на рентгена, нали? Голям триъгълен предмет. Нещо като голям транспортир — поясни доктор Хоув и продължи, без да дочака отговор: — Как предполагате, че убиецът е вкарал това нещо в жената? Ще трябва да се съгласите, че овалната основа е твърде широка, за да бъде пъхната в тялото.