— И означава, че убиецът трябва да е бил в променено състояние на ума няколко дни или седмици, което е малко вероятно — добави Гарсия.
Хънтър кимна.
— Освен това общоприетото мнение в съвременната психология в момента е, че синдромът на множествената самоличност не съществува, а е терапевтично предизвикано психично разстройство, поддържано от безкрайната канонада на телевизионни дискусии, романи и холивудски филми.
— Какво?
— В общи линии, съвременната психология смята, че синдромът на множествената самоличност е пълна глупост.
Барбара Блейк се облегна на бюрото на Робърт и разкопча сакото си.
— Тогава имаме работа с човек, който отлично съзнава какво прави?
— Да.
— Изобретателността му е доказателство за това — допълни Гарсия.
Хънтър кимна.
— Той е и търпелив, и дисциплиниран — рядко срещани качества в днешно време дори в най-спокойните хора. Добавете към това и майсторските му умения, които е показал дотук, и няма да се учудя, ако се окаже, че е часовникар или художник. Може би скулптор.
Капитанът отвори широко очи.
— Например неуспял скулптор? Човек, който не е постигнал успеха на жертвите си? Мислиш ли, че деянията му може да са породени от завист?
Робърт премести тежестта си на левия крак.
— Не, не мисля, че са породени от завист.
— Защо си толкова сигурен? Завистта е силна емоция.
— Ако убиецът е неуспял човек на изкуството, който търси отмъщение, защото не е станал известен, мишената му няма да бъдат други творци. В това няма логика. Те не са причината за неуспеха му.
Карл ос прехапа устни и кимна в знак на съгласие:
— Отмъщението му ще бъде насочено срещу мениджъри, уредници на галерии, художествени критици или журналисти, хора, които може да повлияят на кариерата му, а не колеги.
— И приликата между Лора Мичъл и Кели Дженсън не е случайно съвпадение, капитане — добави Хънтър.
— За извършителя жертвите означават много повече отколкото само средство за отмъщение.
— Убиецът е използвал същия метод на действие, но е сложил различно устройство за убиване в жертвите — отбеляза Гарсия. — Мисля, че те не са избрани произволно, а в тях е вложено някакво значение.
— Какво? — попита Барбара. В тона й се прокрадна нотка на раздразнение. Тя прекоси стаята и се приближи до прозореца. — Какво общо може да имат бомба и нож, какъвто дори не съществуваше в света допреди няколко дни, с две художнички?
Никой не отговори. Последвалото мълчание съдържаше различно значение за тримата.
— Тогава новата жертва прецаква уликата ни към Джеймс Смит, така ли? — попита Барбара. — Всичко, което намерихме в апартамента му, беше за Лора Мичъл. Нямаше нищо за Кели Дженсън.
— Може би — рече Карлос и започна да си играе с един кламер.
— Какво искаш да кажеш?
— Смит вероятно има друга стая в друг апартамент — отвърна той.
— Какво? — Шефката му го изгледа гневно.
— Може да е по-умен, отколкото мислим, капитане. Той знае, че ако го хванем за двете жертви и открием само едната стая, ще има голяма вероятност да му се размине. — Карлос остави изкривения кламер на бюрото си. — Както вече ни е известно, той е приел името Джеймс Смит, защото е знаел, че ако се случи нещо, самото име ще го скрие сред хората. — Гарсия започна да отброява на пръстите на дясната си ръка. — Предплаща наема и сметките си. Ако той е нашият човек, със сигурност знаем, че има най-малко още едно жилище на друго място, където държи жертвите си, защото ни е известно, че не ги е държал в онзи апартамент. В такъв случай Смит има друг нает апартамент, може би на различно име. Ето защо не можем да го намерим.
Капитанът се подпря на перваза на прозореца.
— Това е малко вероятно.
Карлос изпука кокалчетата на пръстите си.
— Малко вероятно е и някой да направи саморъчна бомба, откачен нож и спусъчен механизъм и да ги сложи в жертвата, а после да я зашие. — Той млъкна, за да постигне ефект. — Доказателствата сочат, че този човек е непредсказуем, капитане. Той е умен, много ловък и търпелив. Наистина ли ще се изненадаш, ако има друга стая с колажи? Това му дава възможност да опровергае обвиненията.
— Гарсия е прав, капитане — обади се Хънтър и седна на ръба на бюрото си. — Не можем да отхвърлим Джеймс Смит като извършител само защото в стаята, която намерихме, нямаше нищо за Кели Дженсън.