Навсякъде имаше туристи, особено по крайбрежната Трета улица и в баровете на плажа. Покрай Хънтър мина момче на ролкови кънки, последвано от по-малко момиче.
— По-бавно, Тим — умолително извика тя, но момчето дори не се обърна.
Хънтър седна на пясъка, загледа се във вълните и вдъхна морския въздух. Съзря група нощни сърфисти в далечината. Бяха петима, сред тях две жени. Изглежда, много се забавляваха. Близо до водата момче упражняваше футболните си умения да финтира… Беше добър. Двама влюбени, хванати за ръце, преминаха мълчаливо и сърдечно кимнаха на Хънтър, който им отвърна. Гледа ги, докато отминаха, и се вглъби в спомените си. Малцина знаеха, че някога той беше влюбен.
Устните му несъзнателно се разтеглиха в меланхолична усмивка. Докато споменът се разиграваше в паметта му, усмивката помръкна и в стомаха му зейна празнота. В окото му се образува сълза. Ала споменът беше прекъснат от звъна на мобилния телефон в джоба му. На екранчето пишеше, че номерът е непознат.
— Детектив Хънтър.
— Какво става, пич? — попита Краля с неприятния си напевен говор. На фона се чуваше силна хип-хоп музика.
— Нищо особено — отвърна Робърт.
Краля не обичаше да увърта:
— Съжалявам, пич, но нищо не се говори по улиците. Мексиканци, ямайци, руснаци, китайци, италианци… никой не знае нищо за момиче, което е било зашито. Не е била жертва на банда, поне не на известна банда.
— Да, досетих се последния път, когато разговаряхме.
— Разбра ли коя е?
— Да.
Краля зачака, но Хънтър не добави нищо повече.
— Нека отгатна. Не е била работещо момиче.
— Не.
— Казах ти, пич. Щях да знам, ако беше. — Последва кратко мълчание, изпълнено с колебание. — Виж, трябва да затварям, но ще продължа да разпитвам. Ако чуя нещо, ще ти се обадя.
Робърт затвори, избърса ръцете си от пясъка, взе якето си и тръгна към колата си. Посетителите в баровете бяха започнали да оредяват и той се замисли дали да не влезе в някое заведение и да изпие едно малцово уиски… или пет. Може би алкохолът щеше да проясни съзнанието му.
Жена, която седеше до една от масите навън, се изсмя силно и привлече вниманието му. Беше привлекателна, с къса черна коса и великолепна усмивка. Очите им се срещнаха за миг и той си спомни, че апартаментът на Кели Дженсън е в Санта Моника. И художническото й ателие не беше далеч. Кълвър Сити беше съседният квартал.
В досието, което му бяха изпратили от отдел „Изчезнали лица“, пишеше, че разследващият полицай е посетил двете места, но не е направил кой знае какви разкрития. Подозираше се, че Кели е била отвлечена от дома си, докато е паркирала колата си и е влизала в жилищната сграда. Нямаше свидетели, нито записи от камери за наблюдение.
Робърт погледна часовника си. Двамата с Гарсия смятаха да огледат двете места утре, но какво пък, по дяволите… Хънтър беше наблизо, пък и едва ли щеше да заспи скоро.
53.
Апартаментът на Кели Дженсън се намираше на втория етаж на луксозна сграда на богаташкия булевард „Сан Висенте“, на един хвърлей камък от западния край на плажа в Санта Моника.
Робърт спря колата си пред жилищната сграда и няколко минути наблюдава уличното движение. На всеки десет-петнайсет секунди идваха и заминаваха коли. Той слезе и позна автомобила на Кели по описанието в информационния бюлетин, който беше получил от отдел „Изчезнали лица“ — бонбонено-бял „Понтиак Транс-Ам Тий-топ“ от 1989 година, в идеално състояние. Беше паркиран само през няколко места от неговата кола. Хънтър нахлузи ръкавици и машинално огледа околните сгради. Няколко прозореца светеха. Той се приближи до понтиака на Кели, сви ръце в шепи и надникна през стъклото от страната на шофьора. Купето изглеждаше безупречно чисто.
Робърт имаше ключове за апартамента на Кели. Бяха изпратени в Паркър Сентър заедно с досието й и се намираха на задната седалка на буика му. Той влезе в сградата и се качи на втория етаж. Отключи вратата, влезе вътре и спря. Опита се да запали осветлението, но беше изключено.
— Страхотно — измърмори Хънтър и включи фенерчето си.
Всекидневната беше просторна и добре обзаведена. Чистотата граничеше с маниакалност, с изключение на праха, който се беше натрупал, откакто Кели бе изчезнала. Всеки предмет изглеждаше на мястото си.