Детективът се замисли.
— Почакайте. Казахте, че по-старите файлове се съхраняват в тези външни хард дискове, нали? — Посочи черните кутии. — Файловете от онези дати там ли са?
Ли веднага разбра какво предлага детективът и се усмихна.
— Да. Много добра идея. Може да вземете целия твърд диск. Там няма нищо друго, освен архивирани записи от камерата. На баща ми няма да му трябват.
Хард дискът се свързва лесно с всеки компютър. Това ще ви спести много време, но ще трябва да разкомпресирате файловете.
— Ще го направим.
Ли кимна.
— Нека да ви покажа как да ги намерите.
59.
Хънтър се върна в Паркър Сентър за по-малко от половин час и отиде право в отдел „Информационни технологии“. Джак Дойл седеше зад бюрото си и преглеждаше купчина книжа. Носеше същите дрехи като вчера. Очите му бяха кървясали и лицето — небръснато. В края на бюрото имаше празна кутия от пица. И кафе машината в ъгъла беше празна.
— Тук ли прекара нощта? — попита Робърт.
Дойл вдигна глава, но не отговори. Погледът му се рееше някъде през Хънтър.
— Хей, добре ли си?
Очите на Дойл най-после се фокусираха.
— Какво? Съжалявам. Да, добре съм. — Той остави на бюрото листа, който четеше. — Само съм преуморен и нямам достатъчно хора. Всички винаги искат всичко веднага. А материалите се трупат. Пък и днес следобед ще има голяма операция. — Той се облегна назад и се втренчи в Робърт. — Какво се е случило с лицето ти? — Посочи раната над веждата му.
Хънтър поклати глава.
— Блъснах се в един стълб.
— Да, и още как. Само се надявам стълбът да не съди отдела.
— Тя няма да го направи.
— Тя? Сторила ти го е жена?
— Дълга история.
— Обзалагам се. — Дойл разчисти пространство в края на бюрото си и се облегна на него. — Е, Робърт, щом си дошъл, сигурно е нещо спешно.
— Да, но ще отнема само три минути от времето ти, Джак. И после изчезвам.
— За онзи психопат, който уби доктор Уинстън с бомба ли става дума?
Хънтър кимна съвсем леко и сърцето му се сви, като си спомни, че никога вече няма да види стария си приятел.
— Той беше добър човек. Срещали сме се няколко пъти. — Дойл погледна часовника си. — Какво ти трябва?
Робърт му даде твърдия диск с висок капацитет и зачака, докато Джак го свързваше с компютъра. Директориите бяха перфектно подредени, първо, според местоположението на камерата и после по дати.
— Може ли файловете да бъдат разкомпресирани наведнъж? — попита Хънтър.
— Не и едновременно. Огромни са. Процесорът ще се натовари и може да крашне компютъра, но… — Дойл вдигна показалеца си — може да ги наредиш в някое приложение. Щом единият файл се разкомпресира, автоматично ще се придвижи към следващия в списъка. Не трябва да правиш нищо. Може да ги оставиш и да се върнеш, когато всичките се отворят.
— Идеално.
Дойл се усмихна.
— Моля те, кажи ми, че не трябват всичките тези файлове. Стотици са. Ще отнеме няколко дни.
— Не. Само някои — засега.
— Добре, тогава ще ти кажа кое е най-лесното, което може да направим. Тъй като дискът е външен, ще го свържа с празен лаптоп вместо с компютъра в кабинета ти. Така ще можеш да работиш на компютъра си, ако трябва, а лаптопът ще стои настрана, докато отвори всички файлове. Дай ми пет минути и ще стартирам процеса.
60.
Телефонът на бюрото му иззвъня веднага щом Хънтър влезе в кабинета си. Обаждаше се доктор Хоув.
— Робърт, ще ти изпратя някои лабораторни резултати за Дженсън. Накарах екипа си да работи, колкото е възможно по-бързо.
— Благодаря, докторе. Какво открихте? — Той направи знак на Гарсия, който току-що пристигна, да вдигне телефона си и да слуша.
— Както предположихме, жертвата е била упоена. В кръвта й намерихме следи от приспивателното естазолам.
— Обикновено се предписва за краткосрочно лечение на безсъние, нали?
Доктор Хоув беше забравила, че Хънтър знае повече за безсънието от мнозина лекари.
— Точно така. Като се има предвид относително високата му концентрация, смятаме, че убиецът е упоил жертвата в деня, когато е умряла, преди да я остави в мазето. Но не е прекалил с дозата. Използвал е само толкова, колкото да я приспи за два часа и нещо.
Робърт се облегна назад на стола.
— Интересното обаче е, че открихме леки следи и от друго лекарство — мекситил. Използва се срещу аритмия.