— Мекситилът не е точно успокоително средство. На Кели са й били нужни само няколко часа да се отърве от него.
— Достатъчно, за да прогони зашеметеността, но не достатъчно, за да отнеме силите й. Ала откъде е знаела?
— Не е знаела. Рискувала е.
— Изпилила е ноктите си, за да ги превърне в оръжие. — Гарсия прокара пръсти през косата си и въздъхна. — Искала е да се измъкне оттам. Опитала се е да направи нещо, защото е знаела, че няма време, и е загубила надежда. Уморила се е да ни чака да я спасим.
Мобилният телефон на Робърт започна да звъни.
— Детектив Хънтър — каза той, доближавайки го до ухото си.
— Обажда се Трейси от телефонната централа в оперативния отдел. Отговарям за информационната линия за заподозрения, когото търсите, Джеймс Смит.
— Да?
— Позвъни човек, който твърди, че е той.
Хънтър направи гримаса.
— Засега позвъниха петдесет като него…
— Детектив — прекъсна го Трейси, — мисля, че трябва да приемете това обаждане.
61.
Хънтър щракна с пръсти на партньора си, за да привлече вниманието му, но не беше необходимо, защото Гарсия вече беше забелязал промяната в изражението му.
— Започнете проследяване — каза Робърт на Трейси.
— Готови сме.
— Добре, свържи ме с него.
По линията се чу изщракване, последвано от статичен шум.
Хънтър зачака.
Човекът от другия край също чакаше.
— Говори детектив Робърт Хънтър — наруши мълчанието той. Не беше в настроение за игрички.
— Защо ме преследвате? — Въпросът беше зададен със спокоен тон. Гласът звучеше като приглушен шепот, сякаш микрофонът на слушалката беше увит в няколко кърпи.
— Джеймс Смит?
Последва кратко мълчание.
— Защо ме преследвате? — повтори човекът със същия тон.
— Знаеш защо те преследваме — също така спокойно отговори Хънтър. — Затова избяга, нали?
— Снимката ми е публикувана във всички вестници в града. Пишат, че полицаите искат да говорят с мен във връзка с текущо разследване, но не споменават подробности. Затова искам да ми кажеш защо ме преследваш? Как съм свързан с разследването ти?
— Защо не дойдеш при мен, Джеймс? Ще седнем и ще поговорим. Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш.
Мъжът се изсмя горчиво:
— Боя се, че не мога да го направя.
— Това е най-добрата ти възможност. Какво друго можеш да направиш? Не можеш да бягаш и да се криеш вечно. Както каза, снимката ти е във всички вестници. И ще остане там. Рано или късно някой ще те познае — на улицата, в магазина или в колата ти. Знаеш, че не си невидим. Ела и ще говорим.
— Знаеш, че снимката във вестниците е боклук — зърнеста, размазана и отчасти закрита. Това е отчаян опит. Самият аз едва се познах. Вестниците няма да я публикуват вечно, особено ако нямате резултати от нея. След седмица мога да танцувам гол на Сънсет Стрип и никой няма да ме познае.
Хънтър не отговори. Знаеше, че това е истина.
— Ще те попитам още веднъж, детектив. Защо ме преследвате? И по какъв начин съм свързан с важно текущо разследване?
— Щом не знаеш защо те преследваме, откъде знаеш, че извършваме важно разследване? Вестниците не споменават такова нещо.
— Не съм толкова глупав, детектив. Ако лосанджелиската полиция накара вестниците да публикуват снимка на всеки, с когото искат да говорят, в Калифорния няма да остане хартия за всички снимки. Малкото фотографии, които публикуват, винаги са свързани с важни разследвания. Тук става нещо голямо и вие мислите, че съм замесен.
„Логиката му е неоспорима — помисли си Робърт. — Не е глупав.“
— Твърдиш, че си се досетил за всичко това, но нямаш представа защо почукахме на вратата ти?
— Точно това ти казвам.
Нещо в тона на Смит заинтригува Хънтър.
— Тогава защо не дойдеш да изясним нещата?
— Сбогом, детектив.
— Чакай — спря го Робърт, преди той да затвори. — Знаеш ли от кой отдел на полицията съм?
Гарсия погледна партньора си и се намръщи.
Смит се поколеба.
— „Измами“?
Карлос сбърчи чело още повече.
Мълчанието, което последва, се проточи няколко секунди.
— Не, не съм от отдел „Измами“.
Тишина.
— Джеймс? Там ли си още?
— От кой отдел си?
Хънтър долови различно напрежение в гласа на Смит.
— „Убийства“.
— „Убийства“? Виж, не ми харесва, че говоря през телефонна централа. Дай ми номер, на който да се свържа директно с теб. — В гласа на мъжа се долови безпокойство.