— Защо ти не ми дадеш номера си?
— Щом искаш игрички, много ти здраве. Сбогом, детектив.
— Добре — отново го спря Робърт. — Ще играем по твоя начин. — Той му каза номера си и линията прекъсна. Бързо набра отдел „Специални операции“.
— Трейси, там ли си?
— Да, детектив.
— Кажи ми, че го засякохте.
— Съжалявам, детектив, но този тип не е глупав. Използва предплатен мобилен телефон, или много евтин без чип с джипиес, или знае как да го дезактивира.
Робърт знаеше как работят телефоните с джипиес. На всеки петнайсет секунди излъчваха насочващ сигнал, подобен на онзи, който използваха самолетите, и навигационните сателити бързо установяваха местоположението на телефона с точност до петнайсет-двайсет крачки. Беше очевидно обаче, че Джеймс Смит също знае това.
— Ами триангулация? — попита Хънтър.
— Както казах, този човек не е глупав, детектив. Движеше се по време на обаждането. Бързо. И телефонът се изключи веднага щом линията прекъсна.
— По дяволите. — Робърт прокара пръсти през косата си. Знаеше, че триангулацията е най-прецизният метод за определяне на местоположението на мобилен телефон, който не изпраща сигнал за позицията си. Включеният мобилен телефон е в постоянна връзка с препредавателните кули наоколо, за да му осигурят възможно най-добър сигнал. Триангулацията разпознава трите кули, които получават най-силния сигнал от телефона, и очертава радиуса на покритието му. Телефонът се намира в точката, където трите орбити се пресичат. Точността й зависи от това колко близо една до друга са трите получаващи сигнал кули. В град като Лос Анджелис, където има стотици кули за мобилни телефони, прецизността е като на чип с джипиес. И там възниква проблемът с движението. В Лос Анджелис кулите за мобилни телефони са сравнително близо една до друга. Процесът на триангулация отнема само десет-петнайсет секунди. Ако през това време въпросният мобилен телефон излезе от обсега на едната от трите триангулиращи кули и навлезе в обхвата на другата, процесът се разпада и започва отначало. Ако Джеймс Смит се беше обадил от движеща се кола или автобус, сигналът му постоянно бе прескачал от кула на кула за минути. Триангулацията би била невъзможна. Трейси беше права. Джеймс Смит не беше новак.
— Добре, Трейси. Ето какво искам да направиш.
62.
Пролетното утро в Лос Анджелис беше едно от онези, които карат хората да се чувстват щастливи, че са живи. Ясно синьо небе, лек ветрец и температура не повече от двайсет и два градуса. Хората се усмихваха. В такива дни всеки детектив от силите на реда искаше полицията да раздава необозначени коли с гюруци. Естествено, нямаха такива, но хондата на Гарсия щеше да свърши работа, защото за разлика от стария буик на Хънтър имаше климатик.
Докато пътуваха към Сенчъри Сити и студиата на телевизия „Изкуство и развлечения“, Карлос се изравни с аленочервено беемве кабрио със смъкнат гюрук. Брюнетка с къса коса и тънко оскубани вежди беше облегнала глава на рамото на шофьора — мускулест мъж с куршумовидна глава, обръсната до блясък, и спортен елек, два номера по-малък за размерите му.
Робърт се загледа в тях. Жената изглеждаше влюбена до уши. Тя докосна небрежно косата си и му напомни за Ана, съпругата на Гарсия.
— Би ли наранил Ана някога? — неочаквано попита Хънтър.
Въпросът беше толкова изненадващ и неуместен, че приятелят му го погледна стреснато два пъти и едва не свърна вън от шосето.
— Какво?
— Би ли наранил физически Ана?
— Да, чух те, Робърт, но сериозно ли питаш, по дяволите?
Изминаха няколко секунди. Дори да се шегуваше, Хънтър не се издаваше.
— Предполагам, че това означава не.
— Означава не, по дяволите. Защо бих наранил Ана, физически или по друг начин?
Гарсия се беше запознал с Ана Престън в гимназията. Тя беше мило момиче и изключително красива. Карлос се влюби от пръв поглед, но десет месеца събира смелост да я покани да излязат. Започнаха да се срещат в десети клас и той й предложи да се оженят веднага щом завършиха. Робърт не познаваше друга двойка, чиято любов и всеотдайност един към друг да се равнява на тяхната.
— Каквото и да се случи, каквото и да направи Ана, би ли я наранил по някакъв начин? — настоя Хънтър.
— Да не си се побъркал? Чуй ме внимателно. Каквото и да направи или да каже Ана, никога не бих я наранил. Тя е всичко за мен. Без нея аз не съществувам. Какво се мъчиш да кажеш, Робърт? — попита Карлос.