— Нещо не е ли наред с храната?
— Какво? О, не — отговори Хънтър. — Фантастична е. Още не съм приключил. Дайте ми още няколко минути.
— Аз искам още едно „Балвени“, дванайсетгодишно — рече Уитни.
Сервитьорката кимна и отмина.
— Хвърлих се към него — продължи Уитни. — Пръстите ми докоснаха ръчичката му, но не можах да го хвана. Беше толкова крехък, че тялото му се разпадна, когато тупна на земята.
Робърт прокара пръсти през косата си.
— Два дни събирах смелост да се върна в сградата, от която падна Били. Всъщност мисля, че не събирах кураж, а омраза. Не исках самопризнания, а да им дам урок. Исках да изпитат поне частица от страха на Били. — Тонът й изведнъж стана гневен: — Той беше десетгодишно дете, толкова наранено и уплашено, че предпочиташе да скочи от покрива на висока сграда, отколкото да се върне при семейството, което би трябвало да го обича. Ти си психолог и знаеш, че децата не би трябвало да се самоубиват. Не би трябвало дори да знаят какво означава това.
Сервитьорката донесе уискито и го остави на масата.
— Отидох в апартамента им и ги обвиних. Анджела се разплака, но Питър беше студен като айсберг. Изобщо не му пукаше. И тогава нещо ме прихвана. Принудих ги да се закопчаят с белезници и ги заведох на покрива, на същото място, откъдето падна Били. И се случи.
Хънтър се наведе напред, но не каза нищо. Остави я да говори.
— Анджела се разрида неудържимо, но не защото беше уплашена. Вината в нея експлодира и тя ми разказа всичко. Много се срамувала от себе си, но се ужасявала от онова, което Питър може да стори на нея и на Били, ако каже на някого. Питър изнасилвал и биел и нея. Мислела да вземе Били и да избягат, но нямало къде да отиде. Нямала пари, нито приятели и семейството й не се интересувало от нея. И тогава Питър превъртя. Изкрещя й да млъкне и я зашлеви през лицето. Едва не го застрелях. — Тя отпи от уискито. — Анджела обаче ме изпревари. Плесницата не я уплаши. Заяви, че й е писнало да се страхува и да бъде безпомощна, но вече нямало да бъде така. Погледна ме. Очите й решително блестяха. Каза: „Благодаря ви, че най-после ми давате възможност да направя нещо. Много съжалявам за Били.“ После неочаквано се хвърли от покрива и повлече Питър, тъй като бяха оковани един за друг.
Робърт се вгледа изпитателно в Уитни, търсейки признаци на лицемерие — бързи движения на лицето и потрепване на очите, но съзря само тъга.
— Анджела беше едра и силна жена, а Питър — висок и слаб. Не го очакваше. Тежестта й го дръпна като кран, но той успя да я удържи няколко секунди, достатъчно дълго, за да ме погледне и да ме помоли да му помогна. Аз обаче се обърнах и отминах.
Двамата седяха, без да разговарят, докато Хънтър се замисли върху разказа й.
— Е, какво ще кажеш? Мислиш ли, че лъжа? — попита Майърс.
Ето защо Уитни не беше разказала за тези събития на никого от разследващите случая й преди години. Робърт знаеше, че никой от следователите от отдел „Вътрешни разследвания“ нямаше да й повярва. Напротив, щяха да я разпънат на кръст, че е търсила отмъщение.
— Както споменах, и аз бих направил същото — отговори той.
67.
Хънтър и Майърс разговаряха още един час. Споделиха информация. Тя му каза, че доказателствата, които е събрала, предполагат, че Катя Кудрова е била отвлечена от апартамента й в Западен Холивуд. Обясни му за шейсетте съобщения на телефонния секретар на Катя и че всичките са дълги точно дванайсет секунди. Разказа му за звуковия анализ на последното съобщение, дешифрирането на дрезгавия шепот — „ДЪХЪТ МИ СЕКВА, КАТО ТЕ ВИДЯ. ДОБРЕ ДОШЛА У ДОМА, КАТЯ. ЧАКАХ ТЕ. МИСЛЯ, ЧЕ Е ВРЕМЕ НАЙ-ПОСЛЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ“ — и защо мислеха, че похитителят се е обадил последния път от спалнята й, вероятно докато я е гледал как се къпе.
Уитни даде на Хънтър копие на записите, включително на разкодираното последно съобщение, и още няколко папки. Проучването й беше добро, както беше казала.
Робърт изпълни своята част от уговорката, но не сподели всичко. Каза й за шевовете на устата на жертвите, но не и за онези в долната част на торса. Не спомена, че убиецът е оставил устройства в телата на жертвите, нито за бомбата и надрасканите със спрей послания. Каза само, че извършителят е използвал нож, и толкова.
Хънтър най-после изяде скаридите и си тръгна. Главоболието му не беше преминало, но бе станало поносимо. Обади се на оперативния отдел и ги помоли веднага да започнат разследване за Катя Кудрова.