— И Лора първа е премахнала илюзиите му.
— Така изглежда.
Гарсия отново насочи вниманието си към записа, който партньорът му беше взел от магазина на господин Уонг.
— Имаме ли снимка на лицето?
— Още не, но в отдел „Информационни технологии“ работят по въпроса.
Карлос пак насочи поглед към екрана на компютъра.
— Ти беше прав, когато каза, че имаме работа с търпелив човек.
— Не само търпелив — отговори Хънтър. — Той е спокоен, хладнокръвен и уверен. Несъмнено е дебнал около ателието на Кели, преди да действа. И го прави прецизно. Не губи време, няма борба, нито шанс за нея да реагира. Този човек е различен от другите. Отвлича жертвите си от места, където те се чувстват в безопасност — от дома, от работното им място, от колата…
Гарсия кимна.
— Съдейки по видеозаписа, колко висок мислиш, че е? Метър осемдесет и пет? Метър и деветдесет? И тежи стотина килограма?
— Да, и това отговаря на теорията ни за ръста на извършителя въз основа на влакната от шапка, взети от тухлената стена в ателието на Лора. Обадих се на криминалистите и им казах да вземат колата на Кели от Санта Моника и да огледат всеки сантиметър от двигателя до багажника.
Карлос изгледа записа още веднъж.
Хънтър се беше свързал и с „Контрол на автомобилния транспорт“. Убиецът беше изкарал понтиака на Кели от паркинга до ателието й и се бе движил по улиците на Лос Анджелис, а в града имаше хиляди камери за наблюдение на движението. Понтиакът на Кели се забелязваше лесно, затова убиецът сигурно е искал да смени колата, колкото може по-скоро. Вероятно е имал паркиран микробус, готов да го заведе някъде наблизо, но той беше умен и не бе зарязал колата ей-така. Класически „Понтиак Транс-Ам Тий-топ“, изоставен в странична уличка, би привлякъл твърде голямо внимание и веднага би вдигнал на крак полицията да започне да търси Кели. Не беше разумно и да върне понтиака на паркинга. Беше я наблюдавал и е разбрал, че Кели никога не я оставя там през нощта. Не би искал да рискува някой от собствениците на магазини да я забележи и да извика ченгетата. Сигурно я беше закарал в Санта Моника и я бе паркирал на същото място както винаги — пред жилищната сграда. Основното правило на престъпника беше да предизвика възможно най-малко подозрения и извършителят, изглежда, беше авторът на това правило.
Робърт се надяваше, че някоя камера за наблюдение на уличното движение е заснела част от пътуването. Това, разбира се, беше малко вероятно, но си струваше да опита.
— Нещо от оперативния отдел за други зашити жертви в страната? — попита Гарсия.
Хънтър беше помолил в оперативния отдел да започнат национално издирване за евентуални убийства на брюнетки със зашити уста, полови органи или и двете. Ако убиецът наистина прехвърляше чувствата си и проектираше образа на жената, която някога бе обичал, върху жертвите си, имаше голяма вероятност жената да е умряла по подобен начин.
— Засега нищо.
— Колко назад търсим?
— Двайсет и пет години.
— Сериозно? Толкова отдавна?
Робърт се облегна на бюрото си.
— Добре е да покрием всички ъгли.
— В какъв смисъл?
— Ами ако сме прави за любовната теория, но жертвите не приличат на бивша съпруга, приятелка или на друга, в която убиецът е влюбен през целия си живот, а на някоя друга, която също е обичал, и никога не би наранил, каквото и да направи?
Карлос се замисли.
— Майка му?
— Възможно е. Или на майка му, или на настойницата му — леля, голяма сестра или братовчедка. — Хънтър взе папка от бюрото си. — Чувал ли си за Катя Кудрова?
Гарсия се намръщи и поклати глава.
Робърт извади снимка от плик.
— По дяволите, тя е пълно копие на Лора и Кели. Коя е? — попита Карлос.
Хънтър му разказа всичко, което се беше случило след запознанството му с Уитни Майърс.
— Това е копие на материалите на разследването на Майърс. Покрила е всеки ъгъл. Има си дори специалист криминалист.
— Е, и? — Гарсия запрелиства страниците.
— Нищо съществено. Намерените отпечатъци са на Катя, на баща й и на онзи, с когото се е срещала.
Карлос повдигна вежди.
— Приятелят й не е заподозрян. Не е бил в страната по време на отвличането. Всичко е в папката. Прегледай я после.
— Баща й не е подал молба за издирване в отдел „Изчезнали лица“, така ли?
— Не официално. Затова Катя не фигурира в списъците, които те ни изпратиха. Снощи за пръв път чух за нея.