— Мислиш ли, че тя е в ръцете на нашия убиец?
— Не съм сигурен. Понякога ми се струва, че гоним духове.
— Какви духове?
Робърт сви рамене и започна да чопли коричката, която се беше образувала на раната над веждата му.
— Според мен има няколко сходства в начина, по който са били отвлечени Катя, Лора и Кели. От друга страна обаче, има много начини, по които може да бъде отвлечен някой. Затова се тревожа, че губим време и търсим връзка, която може би не съществува. Както Майърс каза, Катя Кудрова дори не е случай на „Изчезнали лица“, защото официално не е съобщено за нея. — Хънтър дръпна коричката толкова силно, че от раната потече кръв. — Той я избърса с длан. — Нашият разследващ екип вече проучва миналото на Лора и Кели и търси повече връзки, не само външния вид и професията. Помолих ги да включат и Катя в проучването. — Мобилният му телефон иззвъня и Робърт го извади от джоба на якето си. — Детектив Хънтър.
— Обажда се Гари Камерън от отдел „Информационни технологии“.
— Гари… кажи ми, че имаш нещо. — Очите на Робърт се стрелнаха с очакване към Гарсия.
— Съжалявам, детектив, но лицето му не се вижда никъде. — Гласът на Камерън прозвуча пораженски.
— Прегледах всеки кадър на записа, който ми даде, и го увеличих по всякакъв начин. Мъжът не се показва под такъв ъгъла, че лицето му да се види. На няколко кадъра се забелязва кожата му, но това е всичко. Само мога да ти кажа, че е бял, ала ти вече си го видял. Наистина съжалявам, детектив.
Хънтър прекъсна разговора и затвори очи. Нуждаеше се от пробив в разследването. Четирима души бяха мъртви. Джеймс Смит беше изчезнал след странното телефонно обаждане и ако Катя Кудрова беше отвлечена от същия похитител като Лора и Кели, времето й бързо изтичаше.
71.
Лошият късмет на Робърт обхващаше всеки аспект на разследването като заразна болест. Документалните филми, които бяха взели от телевизия „Изкуство и развлечения“, не разкриха нищо. Брайън Коулман се оказа прав за продукцията на „Красотата на платната“, филмът беше нискобюджетен. Лора Мичъл и Кели Дженсън се появяваха, но за не повече от няколко минути. Говореха предимно как животът на Западния бряг влияе върху начина, по който рисуват.
Както Коулман беше казал, по-голямата част от филма бе съсредоточена върху Мартина Грийн, дъщерята на предишния директор на телевизията, и всичко приличаше по-скоро на рекламен клип. Освен Мартина, Лора и Кели участваха още две художнички — едната естествено руса като Мартина. Другата беше много по-възрастна — на петдесет и няколко години. Хънтър разговаря и с двете. След това никоя не беше виждала или говорила с Лора или с Кели. И никоя не позна Джеймс Смит на снимката, която Робърт им показа.
Разследващият екип проверяваше миналото на всеки, чието име беше включено в списъка на екипа и участниците в „Красотата на платната“. Всички проверени досега бяха отхвърлени като евентуални заподозрени, но списъкът беше дълъг.
В другите три документални филма, които получиха от „Изкуство и развлечения“, бяха заснети художнички от цялата страна, но никоя от тях не беше брюнетка на трийсетина години.
От лабораторията на доктор Хоув потвърдиха, че прахът под ноктите на Кели Дженсън е смесица от хоросан и червена глина, от която се правят обикновените тухли. Това означаваше, че тя можеше да е държана къде ли не — от собственоръчно построен подземен бункер до вътрешна стая или външен гараж.
Не помогнаха и камерите за наблюдение на уличното движение. Най-близката беше на километър и половина от ателието на Кели Дженсън. Понтиакът й не беше забелязан в нощта на изчезването й. Капитанът от Южното бюро на „Контрол на автомобилния транспорт“ обясни, че повечето камери в града се активират, когато някоя кола мине на червено или наруши ограничението за скоростта. Не снимали денонощно. Правели го само камерите, поставени на стратегически места на главни пътища, авенюта и магистрали. Основната им функция била да предупреждават пътната полиция за задръствания и катастрофи.
Рано в утрото на изчезването на Кели камера в Санта Моника беше заснела колата й, докато пътува на запад по булевард „Сан Висенте“, по посока към дома й. Но нямаше камери по целия булевард. Автомобилът изчезна, когато се приближи до последната отсечка, водеща към плажа.
Както ги беше помолил Хънтър, криминалистите взеха колата от Санта Моника и претърсиха всеки сантиметър от вътрешността и багажника. Намериха косми от косата на Кели Дженсън. Няколкото черни влакна, които откриха на шофьорското място, съвпадаха с онези на стената зад голямата картина в апартамента на Лора Мичъл. Бяха от същата вълнена шапка. По тях нямаше отпечатъци.