Затвори вратата, откачи веригата и пак я открехна. Той също беше с избелели дънки, макар и не скъсани, но без нищо друго.
Сега беше ред на Майърс да го огледа.
— О, някой е фен на фитнеса — отбеляза, когато погледът й се спря на стегнатите му мускули и после се плъзна към гърдите, бицепсите и накрая отново към лицето му.
— Да не си се изгубила, докато отиваш на рок концерт? — Хънтър продължаваше да стои на прага, стиснал пистолета в дясната си ръка. — Какво търсиш тук посред нощ, по дяволите?
Тя отмести очи от него и огледа апартамента му. Изражението й се промени.
— Извинявай… С някого ли си?
Робърт остави неловкото мълчание да продължи няколко секунди и сетне поклати глава.
— Не.
Отстъпи назад, отвори напълно вратата и мълчаливо й кимна да влезе.
Холът на апартамента му имаше странна форма, а мебелите изглеждаха така, сякаш бяха от „Армията на спасението“. Имаше четири различни стола около квадратна дървена маса, на която Хънтър държеше компютъра си. Там бяха и лаптопът, принтерът и малката настолна лампа. Няколко крачки по-нататък беше протритият му черен диван. Масичката за кафе пред него беше отрупана със снимки и полицейски доклади. В отсрещната страна на стаята Майърс забеляза остъклено барче с внушителна колекция от бутилки с малцово уиски.
— Виждам, че не си човек, който си пада по екстравагантното обзавеждане.
Робърт събра снимките и книжата от масичката за кафе и ги отмести да не пречат. Взе бяла тениска от стола и я облече.
Уитни отмести поглед встрани, прикривайки разочарованието си, и се приближи до черния дървен шкаф вдясно от барчето, където бяха наредени няколко снимки в рамки. Двете бяха черно-бели и изглеждаха стари, на едни и същи усмихнати мъж и жена. Майърс забеляза, че Хънтър прилича на баща си, но има проницателните очи на майка си. Повечето други фотографии показваха Робърт и един друг мъж, по-пълен и около пет сантиметра по-висок от него. От проучванията си Уитни знаеше, че той е Скот Уилсън, бившият партньор на Хънтър в отдел „Обири и убийства“, който беше загинал в злополука с лодка преди няколко години. Други две снимки показваха как Робърт получава похвала от кмета на Лос Анджелис и губернатора на Калифорния. На последната снимка се криеше младият Робърт, облечен в тога в деня на дипломирането си и с университетска диплома в ръце. Имаше такъв вид, сякаш току-що беше покорил света. Баща му гордо стоеше до него. Усмивката му би озарила мрачен ден.
Скръстил ръце Хънтър стоеше до прозореца и чакаше.
Посетителката погледна към остъкленото барче и прилежно наредените бутилки.
— Може ли едно питие?
— Ако обещаеш да ми кажеш защо си дошла, разбира се, налей си.
Тя си наля двойна доза „Балблеър“ от 1997 година и пусна кубче лед в чашата.
Лицето на Робърт остана безизразно, макар че беше смаян.
— Добър избор.
Уитни отпи от уискито.
— Имаш ли CD плейър?
Той присви очи.
— Защо? Искаш да изпадна в настроение за „Back in Black“?
Тя се усмихна и погледна тениската си.
— Това е любимият ми албум на AC/DC, но може да го чуем после, ако искаш. В момента трябва да чуеш това. — Извади диск от чантата си. — Защото няма да повярваш, ако ти кажа.
73.
Дъждът се усили и забарабани по прозореца зад Робърт. И вятърът задуха по-яростно.
— Дай ми секунда — каза той, тръгна по малкия коридор и след няколко минути се върна с преносима стереоуредба.
— Случайно го намерих в интернет — обясни Уитни.
Той разчисти масата, сложи уредбата и я включи.
— Какво е?
— Интервю.
Той вдигна глава.
— С Катя?
Майърс кимна и му даде диска.
— Излъчено е първо по радио Кей Ю Ес Си, FM станция за класическа музика.
— Да, знам го. Излъчва се от Университета на Южна Калифорния.
Тя направи гримаса.
— Не знаех, че си падаш по класическата музика.
— Не си падам, но чета много.
— Интервюто е дълго близо час, но са включени и няколко класически изпълнения. В първата половина Катя разговаря с радиоводещия и отговаря на въпросите, който той й задава, а във втората част отговаря на въпроси на слушатели по телефона или електронната поща. — Майърс наклони глава на една страна. — Не съм толкова жестока, затова няма да те карам да слушаш всичко. Записах само важните откъси.
Робърт пъхна диска в уредбата, пусна го и нагласи силата на звука.