— Добре дошли отново. Това е радио Кей Ю Ес Си, най-доброто в класическата музика в Лос Анджелис и Калифорния. — Гласът на водещия беше кадифен и успокояващ, какъвто повечето хора очакват да звучи по радиостанция за класическа музика. — Връщаме се при вас с нашата специална гостенка този следобед. За повечето от вас тя не се нуждае от представяне, тя е концертмайсторът на Лосанджелиската филхармония Катя Кудрова.
Последва няколко секунди солово изпълнение на цигулка.
— И така, преди рекламната пауза говорихме за началото и колко много си работила да овладееш инструмента, но сега преминаваме към нещо малко по-лично — любовта и романтиката. Съгласна ли си?
Настъпи кратко мълчание, сякаш Катя се замисли.
— Да, разбира се, стига да не ме караш да се изчервявам. — Гласът й беше нежен, но уверен.
— Обещавам, че няма. Ти се описа като непоправима романтичка. Защо?
Катя се засмя плахо.
— Защото наистина съм такава. И сега ме караш да се изчервя. Любимият ми филм е „Хубава жена“. — Тя се изкикоти.
— Да, бих казал, че имаш основания да се изчервяваш — засмя се водещият.
— Като малко момиче съм, когато става дума за любов. Знам, че звучи наивно, но бих искала тази приказка да съществува.
— Приказката за „истинската любов“?
— Да. Вълшебната любов, от която имаш чувството, че летиш във въздуха. Разхвърчават се искри веднага щом видиш някого и разбираш, че сте родени един за друг.
— Била ли си толкова влюбена?
Катя пак се засмя.
— Не, още не. Но не бързам. Имам музиката си. Тя ме кара да летя във въздуха.
— Бих отбелязал, че твоята музика кара всички ни да летим във въздуха.
— Благодаря. Сега наистина се изчервих.
— Съдейки по забележката ти, сигурно вярваш в любовта от пръв поглед.
— Безусловно.
— И какво трябва да каже или да направи някой, за да привлече вниманието ти?
— Нищо.
— Нищо?
— Нищо. Мисля, че любовта е нещо много повече от думи и външен вид. Любовта те връхлита и те завладява без предупреждение. Смятам, че когато срещнеш човека, с когото ще прекараш остатъка от живота си…
— Пословичната „сродна душа“? — прекъсна я водещият.
— Да, сродна душа. Мисля, че когато срещнем този човек, разбираме това. Дори от мълчанието. Дори когато той не изрича нито дума отначало.
— Разбирам какво имаш предвид, но той не може да мълчи вечно. Все ще трябва да каже нещо. Какво трябва да бъде? Как би привлякъл вниманието ти?
— Не е необходимо да прави или да казва нещо определено, но нека да ти разкажа моята любима романтична история.
— Добре.
— Като млада баба ми била цветарка на уличен пазар в град Перм в бившия Съветски съюз. Дядо ми работел в шивачница на няколко преки от пазара. Той видял баба ми в първия й работен ден и се влюбил в нея безумно. Дядо ми бил привлекателен мъж, но много срамежлив. Шейсет дни събирал кураж да я заговори.
— Шейсет?
— Всяка сутрин, когато отивал на работа, минавал покрай сергията й и се заричал, че това ще бъде денят, в който ще заговори баба ми. И всеки път, като я видел, ставал нервен и вместо да я заприказва, отминавал.
— И какво станало после?
— Дядо не знаел, че баба също е влюбена в него от първия ден, в който го видяла. Всеки път, когато той минавал покрай сергията й, тя се надявала да я покани на среща. И една сутрин той събрал смелост, приближил се до баба, погледнал я в очите и съумял да промълви: „Дъхът ми секва, като те видя.“
Майърс протегна ръка и спря записа.
Хънтър си спомни за дешифрираното съобщение от телефонния секретар, което тя му беше дала преди няколко дни. Похитителят на Катя бе произнесъл същите думи — ДЪХЪТ МИ СЕКВА, КАТО ТЕ ВИДЯ…
Той разбра, че това не е всичко, от начина, по който Уитни го погледна.
74.
— Дядото минавал мълчаливо покрай цветарската сергия петдесет и девет дни — отбеляза Майърс, вперила очи в Хънтър. — Петдесет и девет мълчаливи съобщения са били оставени на телефонния секретар на Катя. И съм убедена, че си спомняш думите в шейсетото съобщение.
Робърт кимна, но не каза нищо.
— Следващата част на интервюто е след две рекламни паузи. Водещият задава на Катя въпроси, отправени от слушатели по телефона или електронната поща. — Тя включи отново интервюто, което започна със смях.
— Имам още един въпрос на слушател — каза водещият. — Отнася се за това, че си непоправима романтичка и че търсиш своя рицар в лъскави доспехи.