— Има и топлинни ракети — обади се Хънтър.
Съдебната лекарка кимна.
— Точно така. За разлика от сигналните ракети главната им цел е не да горят ярко и да произведат предупредителен сигнал, а да създадат горещина. — Тя взе тръбата. — По принцип сигналната ракета представлява контейнер, пълен с химични вещества, които произвеждат светлина или топлина, без да има експлозия. И именно това е създал и пъхнал в жертвата убиецът.
— Колко време е горяла? — попита Робърт.
Тя повдигна рамене.
— Зависи какви химични вещества са били използвани и в какво количество. Ще изпратя тръбата за анализ в лабораторията. Не е било необходимо много време. Топлинните ракети горят при абсурдно ниска температура. — Тя бавно потърка лице. — Ала пораженията, нанесени с ветрилообразния нож на втората жертва, са нищо в сравнение с тези тук.
Гарсия си пое дълбоко дъх и пристъпи от крак на крак.
Доктор Хоув обърна тръбата и им показа едно много малко копче в заварения край.
— Същият чувствителен, активиращ се с удар спусъчен механизъм. Щом е стъпила на пода, това нещо е изщракало и е произвело малка искра, която е запалила химичните вещества в тръбата. Нещо като запалка за газова печка.
— Но как може в човешко тяло да пламне и да гори огън? — зачуди се Карлос. — Не се ли нуждае от кислород?
— Така както сигналната ракета се запалва и гори под водата — отговори Хънтър. — Използва оксидиращ агент, който директно подхранва огъня с кислородни атоми. Подводните сигнални ракети съдържат по-силна оксидираща смес, затова макар и в среда без кислород, огънят не угасва.
Гарсия гледаше така, сякаш виждаше извънземен.
Съдебната лекарка кимна.
— Колкото по-концентрирана е оксидиращата смес, толкова по-силно е запалването.
Робърт не беше помислил за това.
— Би ли го превела на обикновен език? — помоли Карлос.
— Щом запали химичното вещество, искрата произвежда… удар, така да се каже. Ударът възпламенява цялата ракета, която обаче не експлодира. Нарича се дефлаграция — бързо и силно горене с отделяне на светлина и топлина, доближаващо се до експлозия. При дефлаграцията се образува мехур от свръхнагрят газ. В случая мехурът се е изстрелял през върха на контейнера като куршум милисекунда преди запалването. Мехурът трябва да се разшири, докато загуби сили и се спука. — Доктор Хоув сви в юмрук дясната си ръка и после бавно я разтвори, имитирайки уголемяването на мехур. — Не нараства много, вероятно само няколко сантиметра, но докато се увеличава, изпарява всичко, до което се докосне.
Гарсия почувства, че отново започва да му се гади.
— Болката, която жената е изпитвала, е… неописуема — потвърди доктор Хоув. — Повечето жертви на пожар умират от вдишването на дима, а не от изгарянията. Белите им дробове се увреждат, защото не могат да обработят дима, и те се задушават — понякога дори преди да почувстват болка от изгорялата си плът. Ала този случай не е такъв. Не е имало пушек. Жената е чувствала болка. — Тя остави металната тръба и въздъхна дълбоко: — Както знаете, втората жертва беше жестоко осакатена отвътре. Страдала е много, но осакатяването е причинило голяма загуба на кръв. Известно е, че когато човек загуби определено количество кръв, организмът се изключва, сякаш заспива зимен сън или е под упойка. Човек се чувства уморен и му е студено, болката преминава и той заспива, преди да умре. Но не и ако гори. Тогава загубата на кръв е минимална. Няма зимен сън или анестезиращ ефект, а само невъобразима болка.
80.
Доктор Хоув посочи прозрачен найлонов плик на металния плот зад нея, който съдържаше лепкава мека смола.
— Това е всичко, което е останало от репродуктивната й система. Изгоряла е от горещината и огъня. Отначало дори аз не разбрах какво е.
Хънтър и Гарсия мълчаха. Патоанатомът продължи:
— Матката, яйчниците и пикочният й мехур са експлодирали в коремната кухина. Смъртта е настъпила следствие на увреждане на главни органи, но това е отнело известно време, през което жената е понесла невъобразима болка, докато вече не е издържала.
Погледът на Карлос непрекъснато се стрелкаше към пликчето с овъгленото съдържание.
— Била ли е упоена? — попита Робърт.