— Несъмнено, но токсикологичните резултати ще бъдат готови след два дни. Предполагам, че убиецът отново е използвал естазолам.
— Някакви следи от недохранване или обезводняване?
Доктор Хоув поклати глава.
— Никакви. И също като с предишната жертва няма да мога да разбера дали е била изнасилена или не.
Когато детективите се върнаха в Паркър Сентър, разследващият екип беше съставил доклад от три страници за Джесика Блек.
Тя беше родена в Южен Лос Анджелис и преди по-малко от месец бе навършила трийсет години. Детството й било бедно, загубила майка си, когато била едва на девет, и се влюбила в акустичните китари заради стар блус китарист, когото видяла в парка като дете. Станала известна, след като нейни видеоклипове били качени в Ю Туб. Билетите за концертите й се разпродавали няколко седмици предварително. Джесика и гаджето й Марк Стратън, също китарист, но в хевиметъл група, наречена „Прах“, живеели заедно в апартамент в Мелроуз.
Робърт набра телефонния номер на жилището им, но никой не отговори. Позвъни на мобилния телефон на Марк, но веднага се свърза с гласовата поща. Не остави съобщение.
Хънтър и Гарсия отидоха в Мелроуз за четирийсет и пет минути. Апартаментът на Джесика и Марк се намираше на последния етаж на частна жилищна сграда, заобиколена от гора, на Норт Кинг Роуд. Портиерът Скот беше висок и чевръст мъж, наближаващ трийсетте, с обръсната глава и модна козя брадичка. Той каза, че не е виждал Джесика от няколко дни, по-точно пет.
— Ами партньорът на госпожица Блек? — попита Карлос.
— Марк ли? Той замина преди… четири дни — отвърна Скот. — Групата му „Прах“ пуска новия си албум и отидоха да изнесат няколко концерта, преди да започне истинското турне.
— Знаете ли кога ще се върне?
Портиерът поклати глава.
— Не точно, но сигурно след няколко седмици.
Робърт огледа входното фоайе на сградата и спря поглед на камерата за наблюдение в далечния ляв ъгъл.
— Колко камери има в сградата?
— Четири — отвърна Скот. — Една на главния вход, тази във фоайето, трета на входа на подземния гараж и четвърта в асансьора.
— Колко време пазите записите?
— Един месец. Всичко се съхранява на твърд диск.
— Ще ни трябват копия на всички записи от деня, когато за последен път сте видели госпожица Блек.
— Разбира се, това не е проблем… — Портиерът се поколеба.
— Нещо не е ли наред?
— Преди четири дни се претовари таблото с бушоните и всички камери изключиха за няколко часа посред нощ. И ако си спомням правилно, това се случи в деня, когато Марк замина на турне.
Хънтър се сети какво му беше разказала Майърс за камерите в жилищната сграда на Катя Кудрова в Западен Холивуд. Всички услужливо се бяха изключили в нощта на изчезването й. Претоварване на таблото с бушоните.
— Ще ни трябват копия на всичко, което имате.
— Добре.
— А някакви посетители? — попита Гарсия. — Спомняте ли си някой да е идвал в деня или около деня, когато за последен път сте видели госпожица Блек? Може би куриер или работник, който да провери нещо? Някой, който да е имал причина да се качи в апартамента им?
— Марк и Джесика не канеха гости. Предпочитаха да излизат и го правеха често. Всеки посетител, доставчик или куриер, трябва да мине през нас, портиерите, и да запишем името и адреса му. — Скот провери в компютърния регистър, но нямаше нищо.
— Да сте забелязали някой подозрителен човек да се навърта около сградата в дните преди заминаването на Марк?
Портиерът се засмя.
— Освен Марк и Джесика тук живеят две известни холивудски актриси, един рок певец, един рапър, един телевизионен водещ и двама радиоводещи. Наоколо винаги се навъртат непознати и нетърпеливи хора, които чакат да зърнат идолите си, да получат автограф или да ги снимат.
Хънтър си записа името на дежурния портиер в нощта, когато камерите се бяха изключили — Франсиско Гонзалес. Той щеше да дойде на работа по-късно вечерта.
Двамата детективи се върнаха в колата. Робърт отново позвъни на Марк, но пак отговори гласовата поща. Трябваше да се свърже с него колкото беше възможно по-скоро. Искаше достъп до апартамента им. Той се обади на оперативния отдел и ги помоли да намерят и да му съобщят името на импресариото на „Прах“, номерата на служебния и мобилния му телефон и данните на импресариото на Джесика.
Хънтър затвори и след десет секунди мобилният му телефон иззвъня.