Хънтър погледна вестника — „Хийлдсбърг Трибюн“. Прочете и името на репортера, отразил историята — Стивън Андерсън. След бързо търсене той откри адреса и телефонния номер на редакцията на вестника.
Телефонът звъня трийсет секунди, преди някой да вдигне. Гласът звучеше младежки. Каза, че не е чувал за репортер на име Стивън Андерсън, но все пак работи във вестника от шест месеца. Бил в програмата за стажанти на Университета в Сонома. Младежът попита колегите си и съобщи на Робърт, че според един от най-старите репортери господин Андерсън се е пенсионирал преди девет години и още живее в Хийлдсбург.
Хънтър затвори и се свърза с телефонния оператор в Сонома Сити. Името на Стивън Андерсън не фигурираше в указателя. След това позвъни в оперативния отдел и след пет минути имаше адрес и телефонен номер.
86.
Минаваше осем вечерта, когато Стивън Андерсън отговори на телефонното обаждане в кабинета в дома си в покрайнините на Хийлдсбърг. Хънтър се представи веднага.
— Полицията на Лос Анджелис? — Гласът на Андерсън прозвуча разтревожено. Беше дрезгав, по-скоро от дългогодишно пушене, отколкото от вроден чар. — Сигурен ли сте, че сте се свързали с онзи, който ви трябва, детектив?
— Сигурен съм — отвърна Робърт и направи знак на Гарсия да слуша разговора.
— За какво става дума?
— Репортаж, който сте написали преди двайсет години, се появи в едно от проучванията ни. За жалост статията е доста кратка. Питам се дали ще имате нещо против да ни кажете някои подробности за случилото се.
Дори по телефонната линия мълчанието, което последва, прозвуча неловко.
— Господин Андерсън, там ли сте?
— Наричайте ме Стивън. Да, тук съм. Преди двайсет години… Това трябва да е трагедията със семейство Харпър.
— Точно така.
Отново последва кратко мълчание.
— Казахте, че статията ми се е появила в полицейско проучване. Предполагам, че разследвате убийство.
— Да.
Хънтър чу изщракване на запалка.
— Открили сте зашита жертва, нали?
Този път детективът замълча. Андерсън схващаше бързо. Хънтър внимателно подбра следващите си думи:
— Може би има сходства между случая „Харпър“ и едно от текущите ни разследвания, но както споменах, статията ви не описва подробно случилото се.
— И тези сходства са зашиването на тялото на жертвата.
— Не съм казал такова нещо.
— Я стига, детектив. Бях репортер трийсет и пет години. Знам, че сходствата, за които говорите, не може да са само предизвикани от ревност убийство и самоубийство или че някой си е пръснал черепа с пушка. Вие сте ченге в Лос Анджелис — град, в който изпълзяват да си играят изроди. Вероятно всяка седмица се случват подобни престъпления. В моята статия единственият необичаен аспект в произшествието със семейство Харпър са шевовете.
Без съмнение Андерсън разсъждаваше бързо.
— Да, имаме случай, в който тялото на жертвата е зашито.
От другия край на линията отново настъпи мълчание.
— Спомняте ли си повече подробности? — настоя Хънтър. — Или причината статията ви да бъде толкова кратка и без продължение е била, че това е била всичката информация, която сте знаели за случая?
— Знаете ли нещо за Сонома Каунти, детектив?
— Най-големият винопроизводителен район в Калифорния.
— Правилно. — Андерсън се изкашля два пъти, за да прочисти гърлото си. — Вижте, Сонома отговаря на славата си на винопроизводителен район във всеки възможен аспект — не само че произвежда страхотно вино. Всеки месец има специални събития, които привличат тълпи — земеделски фестивали, празници, панаири, музикални фестивали, карнавали и други. Постоянно се случва нещо някъде в областта.
Робърт разбра накъде бие репортерът.
— Не можем да се сравняваме с Лос Анджелис или Лас Вегас, но имаме туристи. Публикуването на нещо ужасяващо като тази трагедия нямаше да бъде от полза за никого. И „Трибюн“ нямаше да продаде повече бройки от обикновено. — Възрастният човек се закашля отново, този път много по-силно. — Не видях местопрестъплението, но открих подробностите. Същия ден шефът на полицията Купър и кметът Тейлър дойдоха при мен. Говорихме дълго и решихме, че няма да бъде в интерес на града, ако вестникът превърне в сензация историята, и аз се съгласих да сведа информацията до минимум. Ето защо полицията, кметът и вестникът потулиха нещастието.