— Трябва да знаем подробностите, Стивън.
Последвалото мълчание беше съкрушително.
— Няма да нарушите обещанието си пред шефа на полицията и кмета — добави Хънтър. — Нищо от онова, което ще ми кажете, няма да се разчуе, но трябва да знам подробностите. Това може да спаси нечий човешки живот.
— Минаха двайсет години — каза Андерсън, след като продължително дръпна от цигарата си. — Откъде искате да започна?
87.
— Познавах добре семейство Харпър. Хийлдсбърг не е голям град дори сега. Тогава населението наброяваше девет хиляди души. Рей Харпър беше обущар, а жена му Емили беше учителка в началното училище. Бяха женени от повече от петнайсет години и предполагам, че като в повечето дългогодишни бракове нещата при тях вече не са били много розови.
Хънтър си водеше записки.
— Емили започна да спи с един неин колега, Нейтън Гарднър, а в такъв малък град това не е много умно, освен ако не се мислиш за невидим. — Андерсън отново дръпна от цигарата си. — Рей разбрал по време на зимната ваканция. Той беше спокоен човек. Не съм го виждал да се ядосва, дори да повишава тон. Обикновен човек, набожен, тих и добър. И затова извършеното от него беше толкова нехарактерно.
Гарсия се накани да попита нещо, но Робърт вдигна ръка и му направи знак да мълчи. Не искаше да притиска Андерсън.
— В онзи ден обаче Рей напълно изгубил контрол, сякаш е бил обсебен. Отишъл в апартамента на Нейтън и убил първо него. След това се върнал в дома си и убил детето и жена си, а после си пръснал черепа с двуцевка.
Репортерът се закашля и Хънтър зачака, защото отново чу изщракване на запалка.
— Как ги е убил?
— Точно затова искаха да говорят с мен шефът на полицията Купър и кметът Тейлър, за начина, по който Рей беше извършил убийствата. Тед Бънди е бойскаут в сравнение с него. Рей завързал Нейтън и отрязал… пениса му с касапски сатър. — Последва дълга пауза. — Не направил нищо повече. Оставил го да му изтече кръвта и да умре. Сигурно ще попитате защо Нейтън не е крещял, за да го чуе целият квартал. Причината е, че Рей зашил устата му с обущарска игла.
Карлос стрелна с поглед партньора си.
— От апартамента на Нейтън се върнал в дома си… — продължи Андерсън. — Убил детето си в пикапа си и после направил същото и със съпругата си Емили. Зашил и нейната уста.
Робърт престана да пише.
— Но всичко не свършва дотук.
Двамата детективи зачакаха.
— Рей взел члена на Нейтън, пъхнал го в жена си и я зашил отдолу.
Гарсия потрепери, но лицето на Хънтър остана безизразно. Сините му очи се втренчиха в празен лист в тефтерчето.
— Още не мога да повярвам какво е направил Рей. Той не беше човекът, когото познавахме. Не можеше да е същият. Както споменах, все едно беше обсебен. — Андерсън замълча и отново дръпна от цигарата. — След като зашил жена си, Рей седнал на пода пред нея и си пръснал черепа с пушката си.
— Сигурен ли сте, че фактите са точни? — попита Робърт. — Казахте, че не сте видели местопрестъплението.
Репортерът се засмя нервно.
— Да, сигурен съм. Не видях местопрестъплението, но видях снимки, които никога няма да забравя. Понякога още сънувам кошмари. И думите…
— Думи?
Отговор не последва.
— Стивън? — извика Хънтър. — Там ли сте? Какви думи?
— Рей оставил жена си завързана за леглото и зашита, но преди да се самоубие, написал с кръв нещо на стената.
— Какво? — не се сдържа Карлос.
— Написал: „Той е в теб.“
88.
След като разговаря с Андерсън, Хънтър се свърза с полицията в Хийлдсбърг и после отиде в кабинета на капитан Блейк. Завари я точно когато тя се готвеше да се прибере вкъщи.
— Утре сутринта трябва да отида в Хийлдсбърг — заяви той и затвори вратата. — Ще отсъствам един-два дни.
— Какво? — Барбара отмести очи от екрана на компютъра си. — Хийлдсбърг? Защо, по дяволите?
Робърт й разказа всичко, което беше научил. Тя изслуша историята с каменно лице. Щом Хънтър приключи, тя въздъхна, сякаш беше затаила дъх за няколко минути.
— Кога каза, че се е случило всичко това?
— Преди двайсет години.
Барбара учудено повдигна вежди.
— Нека отгатна. Тъй като случаят е по-стар от петнайсет години, досиетата не са в общата база-данни на калифорнийската полиция. Нищо не е дигитализирано, нали?
Робърт кимна.
— Търсих по датата, града и имената на жертвите, но няма нищо. Докладите трябва да са в писмена форма в архивите на местната полиция.